Adrian Sage

Способност: Само една наистина проста и лесна дарба. Е лесна е само за някого който я практикува от доста време, като… Като мен. Просто да се следват инструкциите. Гледаш жертвата усмихваш се и казваш какво искаш да направи. След като си и прочел мислите, разбира се ако искаш. Не е голяма философия да влезеш в ума на някой си случаен, а понякога и да го контролираш.

Характер: Не мога да се контролирам много. Страшно лесно се паля и много трудно, наистина трудно се успокоявам. Ядосвам се за най – нищожни неща, като например, че някой не е задържал асансьора, за да се кача и аз, или ако някой ме бутне леко. Готов съм да започна война ако някой ме настъпи! Да не би да съм невидим?
Дразнят ме хора, които се усмихват без причина, смеят ми се и тези които ме гледат също ме дразнят. Мразя всичко живо... Предпочитам мъртвите неща, поне не те дразнят с досадното си говорене и това да дишат. Ненавиждам онези създания, които пъплят по земята радвайки се на нищожния си животец. Обичам само едно нещо и правя всичко, за да го получа. Не ми пука по какъв начин, просто си искам дозата. Не, не съм наркоман, това е глупаво, да се друсаш за да ти е сладък живота. Не, мерси! Имам си друг порок, а той е свързан с много момичета, в повечето случай в хоризонтално положение.

Смъртта: Ами това е нещо което не помня, но понякога имам известни проблясъци. Мисля че съм бил дилър или нещо такова. Знам че бях в склад, пълен с шарени хапчета и много бях прах, сякаш сняг. Спомням си, че нахлуха много хора с маски и аз застрелях няколко преди да ме гръмнат и аз не съм сигурен от къде дойде изстрела. Знам обаче, че не умрях веднага, мъчех се, давех се в кръвта си.... Такива неща. От както съм тук проклятието ми е само едно. Не помня нищо от живота си до сега. Събуждайки се, се раждам отново... Донякъде досадно е, но си живея... А сега нека се върнем към забравата.

История: Имам някакви леки проблеми със паметта. Не помня къде съм умрял или как се е случило, кой го е направил дали сам или от естествена смърт, дали са ме убили... Нямам приятели тук, а и да имам не ги помня, заради краткотрайната загуба на памет. С други думи живея ден за ден. В джоба си държа соя снимка, на гърба, на която пише името ми.
Всяка сутрин за мен не е просто нов ден, но и нов живот, защото сякаш сега се раждам. Какво по хубаво от това да започваш на чисто отново и отново.
Едно нещо обаче никога не забравям. Не знам коя е тя и защо я помня, но всяка сутрин щом отворя очи виждам лика й. Толкава красива, с една от онези непринудени усмивки, които карат хората да изглеждат очарователни. Да, мразя всичко и всички, но за мен тя е единственото нещо, което не мога да забравя, затова може би и тя е тази която не ме ядосва. Може би бих се раздразнил ако е някоя друга, но ТЯ? Кара ме да се чувствам различно. Може би щеше да е добре да знаех поне името й. Нямам си на представа как се е появила в съзнанието ми, но я търся, сигурен, че някой ден ще я открия и тя ще даде отговор на въпросите ми. Кой всъщност съм аз, от къде идвам и къде отивам? Даже не съм сигурен, дали вчера не съм я видял, не помня, но сега е нов ден, може би ще я открия!