like a black widow;

how an angel dies.
Устните ѝ докоснаха неговите. Хладни, твърди, безчувствени. Устни на мъртвец. Главата ѝ се отпусна върху гърдите му, където сърцето му повече не биеше, пронизано от един единствен куршум, нито въздухът пък изпълваше белите му дробове.
Тихите стъпки по мокрия асфалт я накараха да отвори очи и да надигне глава, за да се изправи лице с лице със собственото си отражение. Тъмнокосо момиче с кожа изглеждаща твърде бледа под лунната светлина, чийто поглед се усмихваше ироничн, въпреки че кафявите ѝ очи бяха влажни като на сърна. Поне така изглеждаха. Устните ѝ бяха извити в крива усмивка,придаваща загадъчност. Невинността, изписана обикновено върху лицето ѝ, отсъстваше.
Полудяваше ли, че виждаше собственото си отражение толкова изменено и жестоко? Може би.
Ти си виновна.
Гласът звучеше като нейния, но нито тя, нито отражението бяха проговорили. Нейните устни продължаваха да треперят, докато сподавяше плача си, а отражението ѝ продължаваше да ѝ се усмихва на среща.
Вината е само твоя, Даниел. Мъртъв е. Ти го уби! Ти го уби, чуваш ли ме? Ти го уби, ти го уби, ти го уби.
Лъжеш!
Събуди се като от кошмар. Ситни капки пот покриваха челото ѝ. Няколко кичура от косата ѝ бяха полепнали по лицето ѝ. Дишаше учестено, докато погледът ѝ оглеждаше помещението. Слънчевата светлина беше някак по-ярка от всеки друг път, а мебелите като че ли излъчваха своя собствена светлина, караща очертанията им да затрептят. Полудяваше ли?
Постепенно всичко потъна в мрак.

"- По дяволите, губим я! - изруга младият лекар, докато опитваше да затопли тялото ѝ и да я върне обратно към живота. Защо го правеше? Даниел отдавна бе напуснала тази красива обвивка и в момента наблюдаваше действията му с особен интерес."