Lily Evans.

Лилиан Евънс;
Двадесет и три годишна;
Човек; Lost souls.
FC: Karen Gillan;

Не е толкова трудно да умреш. Става по всяко време и на всякъде, не можеш да го плануваш, нито да го предвидиш, нито да го спреш. Ако ти е писано и метеор ще ти падне на главата и ще си отидеш по-бързо отколкото си дошъл.
Лили никога не се бе страхувала от смъртта. По-скоро не мислеше за нея, така й беше по-лесно да изживява пълноценно всеки един момент от живота си, а нека си признаем той не бе от най-дългите. Обаче това, което беше изживяла, наистина беше пълноценно. Имаше едно прекрасно детство. Единствено дете заобиколено от любовта на огромно семейство. Лилиан никога не се беше впечатлявала особено от парите, които притежават баба й и дядо й, нито пък изгаряше от желание да получи наследството си. Тя обичаше простичките неща, семплите и получени от сърце. Стара книга, с изтъркани корици, но пък пълна с живот, можеше да й донесе много по-голямо удоволствие отколкото най-красивите перлени обеци.
Адът на Лилиан настъпи когато й се наложи да напусне удобството на домашното училище и да постъпи в публична гимназия. За щастие най-добрият й приятел щеше да е до нея и не зависимо че двамата бяха различни колкото Земята и Марс, някак успяваха да се спогодят и да се допълват взаимно. За разлика от нея, Томас обичаше богатството на родителите си, обичаше охолния живот и лъскавите неща. Беше момче с голямо самочувствие, знаеше какво иска от живота - щеше да стане лекар и да се занимава с пластична хирургия в клиниката на баща си. Живота му беше уреден още от сега, за разлика от Лили, която никога не знаеше какво точно иска. Въпреки това тя се стараеше да държи всяка врата пред себе си отворена, всяка идея да бъде възможна, за това залягаше упорито над учебниците и всекидневно търпеше обиди по свой адрес. Както във всяка гимназия, така и в нейната, имаше група всезнайковци, които се имаха за повече от останалите. В нейното това бяха Джеймс, и неговата рота, от които тя получаваше най-много нападки през цялата си училищна история. И през цялото време, Томас си оставаше единствения, който й пазеше гърба, единственият поканил я на зимните танци, единственият, който не се срамуваше да държи ръката й вървейки по коридорите на гимназията.
С годините Лилиан се бе научила да преглъща и неговите думи, които той казваше не на място. Например когато й правеше забележка щом тя кажеше, че иска да я наричат "Лили", съкращение което не подхождало на голяма жена. Не обръщаше внимание на това колко възвишено говори за себе си, след като го приеха да учи медицина, и гледаше да не се впряга когато той намеква колко глупаво решение е взела като реши да учи за начална учителка. Проста начална учителка, която щеше да му бъде бъдеща съпруга. Нещата се бяха наредили неусетно. Приятелството им прерасна в "нещо повече" още в гимназията, а в университета годежа беше най-логичната следваща стъпка, макар дълбоко в себе си, Лили да не можеше да си представи живота с подобен надут пуяк. Естествено никога нямаше да го каже на глас.
Да видиш как някой умира, не беше мечтата на червенокосата, но пък дори по-голяма следа в нея останаха думите на Томас, че "света щял да бъде по-добър с една отрепка по-малко", това че момче на неговата възраст бе блъснато от кола пред очите му, нямаше значение, защото въпросния човек не заслужавал да живее. Да, Джеймс наистина бе направил годините й в училище истински ад, но никога не би му пожелала подобен край. Томас, обаче не осъзнаваше защо й бе трудно да се съвземе. Случката подейства като шамар на младата Еванс. Шамар, който я накара да осъзнае, че живота е твърде кратък, за да го изживееш с човек, който дори не обичаш. Най-лудото, най-щурото, най-правилното нещо, което Лилиан бе направила в живота си, беше избора й да избяга. Да напусне Томас, родителите си, университета и града в който бе израснала. Един ден просто се бе събудила, качи се на колата си и изчезна.
Тогава точно за един месец, един прекрасен месец, живота й беше наистина перфектен. Пълноценен и пълен с онези глупави, по думите на Том, неща, които тя винаги бе искала да направи.

Лилиан никога не се е страхувала от смъртта. Не бе мислила за нея. Не и докато тя не настъпи, но денят бе толкова перфектен - перфектен да си отидеш от този свят било то и по най-глупавия начин.
Беше сряда. Срядата, в която Лилиан Еванс, двадесет и три годишна, почина от загуба на кръв в следствие на удар по главата от скална лавина. 

Добре дошла, сладка Лили! 

Способност - кръвна манипулация - можеш да контролираш движението на кръвта на хората.

Проклятие - обсебена от мисълта да прекараш задгробния живот с любовта си от детството.