I lived and died and now I just can't understand...

 

James N. Page || 23 || Където ме сложите || Aaron Taylor-Johnson 

Хората казват, че преди да умреш виждаш живота си на лента. 

При Джеймс не се оказа по-различно. Когато бе изскочил пред колата на улицата в опит да избяга колкото се може по-далеч от Лили и годеникът й беше потъпкал всякакъв инстинкт за самосъхранение и така се бе оказал в онзи фатален момент пред връхлитащия автомобил, който беше сложил край на живота му. 

Пред светлите очи на младежа се беше появил първият му рожден ден, който помнеше. Беше поканил приятелите си от съседните къщи на едно съвсем детско парти около басейна. Тогава беше получил и любимата си игра. Лего с пирати. Все още го пазеше на бюрото в стаята си, въпреки че бе пораснал. 

След това първият учебен ден и боя, който с беше спретнал с Томас. Беше се опитал да му открадне играчката и си беше получил заслуженото. От тогава не можеха да се понасят и до днес. 

После преместването в гимназията и първата среща с Лили от класа му. Боже, беше толкова красива. Червената й коса се спускаше като огнен водопад, а усмивката й беше най-прекрасното нещо, което бе виждал. Беше любов от пръв поглед и макар да искаше да й го признае не намери по-добър начин от това да я обижда, да й се подигравада скубе косата й или да я нарича зубър. Може би някъде там я изгуби. 

Бунтар по природа Джеймс се движеше с групичката на готините, но те не бяха от онези богаташчета, чийто знания са колкото на амеба. Напротив, те бяха умни и от там идваше надменността им. Бяха повече от другите. Той и приятелите му продължиха заедно в университета, но Лили също и то в съседна специалност. 

Спомените се сменяха така бързо, но Джеймс успяваше да ги улови. Виждаше весели и тъжни моменти. Когато баща му му се караше заради това че бе ударил колата или майка му след последния купон, при който беше счупил кафе машината. Тогава се беше ядосвал, но сега съжаляваше за всичко. Искаше да се извини. 

После последва удара. Силен, безпощаден и болезнен. Едва си поемаше дъх, всичко го болеше, а главата му пулсираше бясно. Чуваше бучене в ушите си, някой крещеше нещо. Имаше светлина, може би беше с отворени очи. Може би виждаше небето. Светлосино изпълнено с бели и пухкави облачета. После настана тишина и дойде непрогледен мрак.

Добре дошъл, изгубена душицо! 

Способност - супер ум- освен, че помниш дословно всеки свой момент от миналото си, всичко що попадне в погледа ти написано или не, ще остане вечно в паметта ти.

Проклятие - любовта ти към Лили е била силна, виждам. Ето защо си орисан да носиш спомена за нея навсякъде. Всичко на острова ще ти напомня за нея, а душата ти тайно ще продължава да търси нейната.