we shall become one. we shall evade death.

by **Rena** Пет Сеп 05, 2014 10:53 am

Rena, 19, murderer (human)
Taylor Hill

Както обикновено, пред оградата на местното училище се изпълни с любопитни, защото падането на розовите цветчета от дървото в басейна винаги е голямо събитие. В погледите на хората се отразяваха цветовете падащи върху меката повърхност на водата и от време на време се чуваше тихо ахкане или хихикане от страна на по-малките деца. Зад сградата беше празно, тъй като всички се бяха събрали край басейна. Зелените дървета потрепваха от лекия вятър и под едно от тях се разкри силует на едро, високо момиче. Зад нея се виждаше друго - по-нисичко и кльощаво. Между двете се беше разразил кръстосан бой с очи, който се разпознаваше от стиснатите юмруци на първата спомената и прехапаните й до кръв устни. И въпреки очакванията дребната да отстъпи и да избяга, тя правеше точно обратното. В очите й играеха зловещи пламъци, приличащи на демони, които дебнат, но не в тъмното, а от небето. Там, където никога не би забелязал.
- Кажи ми, Сам... - поде тя, като едва забележима усмивка се прокрадна по устните й. - Колко часа от деня прекарваше с него?
По лицето на другата се изписа ужас и тя преглътна шумно.
- Сутринта в училище - отвърна Сам със смутения си поглед. - После учехме заедно в библиотеката. А вечерта говорехме по телефона. Аз го обичам, Рена.
- Искреността ти ме изненадва - промълви тъмнокосата. - Ако продължава да се занимава с теб може и да се влюби. Точно заради това трябва да те убия, Сам.
Ръцете й се плъзнаха в джобовете на якето и извади мачете. Втурна се към момичето срещу нея, недокосната от умоляващата й стойка.

Вратата в края на коридора се отвори, изскърцвайки.
- Рена?! - ококори се момчето, което седеше отпред.
- Защо ме излъга? - попита тъмнокосата, криейки се в сенките, където все още се чувстваше в безопасност.
- Не съм...
- Напротив! Това беше лъжа! - изкрещя Рена, изскачайки напред и поваляйки го на земята.
В ръката й блесна парче стъкло, което скоро се озова в гърлото на момчето.

Рена влезе в къщата си, избърсвайки следите от кръв от челюстта си. Съблече кървавите дрехи и се разходи по коридорите. Почука на една от вратите и погледът й бързо се измени. Очите й се стрелкаха наляво и надясно, когато влезе в стаята. Лампата не работеше и наоколо се носеше неприятна миризма на разлагащо се тяло. Но не бе едно, а две.
- Мамо. Татко. Време е да ви преместя.
Тя задърпа телата им, заравяйки ги в задния двор. По челото й бе избила пот и тя я избърса с чистата страна на ръката си. Хвърли лопатата настрани и нахвърля няколко цветя над купчината пръст.
- Ах, не трябваше да правя това... - промълви на себе си Рена и се върна обратно в къщата, загасяйки всички светлини.

Късните зимни вечери, наподобяващи тези на семейни коледни филми, не винаги вещаеха приятни събития. Коледата се посрещаше от хората и затова улиците бяха пусти и повечето светлини бяха изгасени. Само две фигури се забелязваха в побелелия парк, но определено не бяха излезли на разходка.
- Умри – шепнеше Рена, стискайки слаба късо подстригана руса жена за гърлото.
Втората се давеше, но успя да извади джобното си ножче и без да се замисля одра тъмнкосата с него. Тя изкрещя и се преви от болка, държейки се за раната си.
- Толкова си глупава да не ме приемаш на сериозно! - извика русокосата, която още не се бе върнала към нормалното си дишане. Тя ритна Рена в главата и я повали назад.
- Майната ти – изсъска последните си думи момичето и усети същото острие да се впива в корема й.

by **The Island Keeper** Пет Сеп 05, 2014 11:04 am

Истински убиец!

Проклятие - вечна жажда за кръв и нови убийства.

Способност - супер зрение - с нещо ще успееш да откриваш бъдещите си жертви. Точно като истински сериен убиец!

we shall become one. we shall evade death.

we shall become one. we shall evade death.

Re: we shall become one. we shall evade death.