I'm not that good at this, but I love doing it.

by **Rinn.** Чет Сеп 04, 2014 10:19 am

Това са...неща. Обичам да пиша, винаги съм обичала, никога не съм мислила, че ще пиша стихове(подобия), но и за такива ми идва муза понякога.

Нищета

Дъх поемаш, жив си,
а после сякаш в миг умираш.
Мизерията, нищетата,
тлеят в нищото телата.

Часовникът тиктака на стената,
вятър брули дърветата в мъглата.
Викаш, стенеш, дъх поемаш,
но сякаш няма смисъл.

Предаваш се на тишината,
в дупка те поглъща нищетата.
Последен дъх, последен стон и
няма после - всичко свърша там.

____

Поредната смърт

Хрущене на кости,
звук от разкъсана плът,
миризма на отрова и
песен от писъци сносни.

Всичко става полека, едва,
сякаш с болка се бори дъжда.
Прокапва с песен, смесва се с кръвта,
а после се оттича в мръсната,
кървава река,
с гниещи мъртви тела.

___

Смърт

Нощта ще те погълне,
в перлен блясък ще те обгърне.
Нощта идва - с топъл вопъл.
Идва смърт.

Смърт трагична,
смърт болезнено различна.
Смърт на невръстно дете.

Щастлив беше после той,
щастлив заради нещастието.
Нощта детето погълна,
а той ненаказано си тръгна.

___

Жената

Острие на нож проблясва във нощта,
и сякаш в миг заглъхва й плача.
Очите потръпват бавно, едва,
а сърцето заспива в настаналата тишина.

Женски писък тук заглъхна,
с тихо стенание замлъкна.
Труп увисна във мъглата,
и сякаш тихо си отиде на сред тъмнината.

Прокапа кръв,
жена загина.
Мъж си тръгна,
и един живот отмина.