Вход

Забравих си паролата!

Vote for us ----
BGtop

Administrators







Latest topics
» Запази лик
Съб Сеп 27, 2014 1:12 pm by Nikkouline

» Въпроси...
Вто Сеп 16, 2014 6:11 am by Lily Evans

» Промяна на името
Пон Сеп 15, 2014 7:53 pm by viki1212

» Другарче за РП
Пон Сеп 15, 2014 7:46 pm by danielle bale.

» Mina Marian
Пон Сеп 15, 2014 7:43 pm by viki1212

» Търся си всичко останало
Пон Сеп 15, 2014 7:06 pm by Erin Grey

» Божидара Солер
Пон Сеп 15, 2014 6:54 pm by The Island Keeper

» She was just a girl with sexy body and many problems - Erin Grey
Пон Сеп 15, 2014 6:47 pm by The Island Keeper

» Sweet dreams are made of this;;
Нед Сеп 14, 2014 7:53 pm by Nastya.


Старата люлка.

Go down

Старата люлка.

Писане by Alexander de Beaufort on Нед Авг 31, 2014 8:21 pm

avatar
Alexander de Beaufort
Nobody's perfect
Nobody's perfect

Брой мнения : 255
Join date : 17.08.2014
Age : 22

Допълнително
Изплатени грехове:
0/0  (0/0)

Вижте профила на потребителя http://sinnersisland.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Старата люлка.

Писане by Lily Evans on Съб Сеп 06, 2014 8:28 am

Нямаше представа, че когато умре ще помни всичко от живота си. Мислеше си, че умирайки има вероятност да си спомня единствено момента, в който губи живота си. Всъщност това го помнеше много добре и противно на това, което всичко си мислят, да умираш не били никак. Поне нея не я болеше, нито я беше страх. Чувстваше как живота я напуска бавно, но в онзи момент имаше най-прекрасната гледка пред себе си. Ясното синьо небе, слънцето което бе достигнало връхната си точка, и величествените планини обагрени в зелени нотки, които красяха на заден фон.
Страшното дойде с пристигането й в "задгробния" живот. Непознато място, с непознати хора, чийто души скитаха из пространството празни и изгубени. Тя самата се чувстваше изгубена и самотна, най-вече когато от тази страна ги няма хората, които обичаш. Колко егоистично щеше да бъде, ако кажеше че в момента силно желае присъствието на Томас около себе си? Най-вероятно много, да тя в никакъв случай не желаеше смъртта му, но желанието й да го види бе огромно, сякаш само той бе способен да я успокои сега.
Безцелното й скитане я отведе до място, което твърде много й напомняше на филма "Мълчанието на агнетата", поради необятна за нея причина. Не й харесваше, но беше скрито, спокойно и достатъчно изолирано, за да може червенокосата да остане на саме със себе си. Твърде дълго сдържаше сълзите, които напираха в очите й, причината за тях не знаеше, но няколко идеи й се въртяха в главата - страха най-накрая я бе достигнал и тя изпитваше ужас от мисълта, че е мъртва; самотата беше твърде сложна задача за момиче като нея; или най-очевидната, липсата на Томас най-накрая достигаше до целта си.
Една сълза се спусна от окото й и бързо се изтърколи до брадичката й, само една единствена беше достатъчна за да отприщи водопада, който напираше да се излее от очите й. Лили бе приседнала на старата люлка, забила поглед в земята и подсмърчаше тихо когато някъде наблизо дочу шумолене на храсти. Главата й се вдигна рязко, с една ръка изтри сълзите от лицето си, и внимателно се ослуша.
- Има ли някой? - попита сетне червенокосата.

_________________
avatar
Lily Evans
Nobody's perfect
Nobody's perfect

Брой мнения : 12
Join date : 05.09.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старата люлка.

Писане by James P. on Чет Сеп 11, 2014 7:02 am

Джеймс беше тук от доста време. Точно шест месеца. Никога не беше очаквал да умре толкова млад, без да види нищо от живота и без да стори нещо значително. Дори и само за семейството си. Още с пристигането си беше успял да се скрие в дебрите на острова, така че никой да не го намери. Искаше да остане сам. Сам завинаги. Но нещата не бяха толкова прости. Беше твърде умен, за да се отдаде на бездействие, а всичко му напомняше за Лили. Момичето, в което беше влюбен от началото на гимназията и което тормозеше, за да покаже чувствата си по най-глупавия начин. Тя така или иначе беше с онова противно същество Томас. Нямаше шанс и никога повече нямаше да го има. Сега сигурно бяха женени и имаха дете. Въображението му изрисува картината на щастливото семейство и той притвори болезнено очи. По-добре, че беше мъртъв. Нямаше да преживее да види това на живо.
Пейдж бе решил да се разходи из най-мрачните дебри на острова. Така или иначе не срещаше никой, а мястото бе достатъчно голямо, за да се крие от останалите, защото макар и да не знаеше за другите беше сигурен, че не всички са като него. Имаше и други същества.
Как се беше озовал тук Джеймс не знаеше, но мрака го караше да настръхва. Без да иска се оказа в някакъв храст и вдигна такъв шум, че очаквано някъде наблизо се чу глас. И то женски. Дори се стори познат на младият мъж, но той тръсна глава и прокара пръсти през къдриците на косата си. Нямаше как да има познати тук. Не искаше никой да умира.
- Само аз, една малка изтерзана душа. - провикна се той. - Но сега си тръгвам, спокойно.
Щом се измъкна от храста изтупа дрехите си и вдигна глава. Това, което видя обаче го накара да се закове на място и да премига. Съзнанието му си правеше шега с него. Това не можеше да е тя. Не можеше да е мъртва!
- Лили? - тихо прошепна името й Джеймс.

_________________
My soul's the price to see her
 

My soul's the price to see her
avatar
James P.
Nobody's perfect
Nobody's perfect

Брой мнения : 27
Join date : 04.09.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старата люлка.

Писане by Lily Evans on Чет Сеп 11, 2014 9:25 am

Гласът, който достигна до ушите на червенокосата, й се стори странно познат. Не беше наясно някой неин близък да се е споминал, дълбоко се надяваше да не е така, от чисто егоистична гледна точка. Не можеше да преглътне факта, че някой който ще я съди с поглед щеше да прекара задгробната вечност с нея. За това силно се надяваше, всичките й познати да живеят перфектните си животи, докато тя е тук съвсем сама.
Само за момент, през съзнанието й премина мисълта, колко хубаво щеше да е, ако Том беше тук с нея. Нямаше да се чувства нищожна и малка, нито пък самотна. Тази мисъл, обаче, бе не само страшно егоистична, но и също така ужасна сама по-себе си. Лили изтръпна за момент и тръсна глава, за да разкара идеята от съзнанието си. Изправи се от старата люлка, чийто въжета бяха толкова изгнили, че можеше да чуе разкъсването на влакната им, всеки път щом отпусне повече тежест отгоре; сетне отметна кичур коса зад ухото си и се вгледа в момчето пред себе си.
Небрежно разрошена коса, с абсолютно свое мнение как трябва да стои, ясни очи и така позната, чак до болка, физиономия. Веднага видя пред очите си, как върху тялото на момчето връхлита кола. Чу собственият си писък от уплаха и понечи да тръгне, но после усети грубата хватка на Томас в горната част на ръката си. Определено това беше един момент от живота й, в който осъзна че смъртта не подбира, за нея нямаше млади и стари.
- Да, аз съм. - кимна едва Лили. - Каква ирония да се озовем и двамата тук, а?! - добави червенокосата, като нервно почеса дясното си рамо. Винаги се чувстваше не на място в компанията на Джеймс. Вероятно никога нямаше да забрави грубото му отношение, което до голяма степен беляза гимназиалните й години. Предполагаше, че порасналите хора преглъщат тези неща, но тя все още не можеше. Обидите понякога доставят повече болка от ударите.

_________________
avatar
Lily Evans
Nobody's perfect
Nobody's perfect

Брой мнения : 12
Join date : 05.09.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старата люлка.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите