Изоставената жп линия.

by **Rinn.** Чет Сеп 04, 2014 11:29 am

Животът не биваше да бъде устроен по този начин. Беше твърде...жесток така. Нали уж младите хора бяха бъдещето, тогава защо Бог позволяваше именно те да си отиват? Или това, което по-скоро се питаше червенокосата, бе защо някой там горе позволяваше такива изроди да населяват земята. Не я беше яд, че тя стана жертва на подобен човек. Сама си беше виновна, родителите й я учеха да вярва на себе си, на инстинктите си, а именно на тях тя не повярва онази нощ и това я доведе до сегашното й положение. Не знаеше къде се намира, нито каква е, нито какво я очаква от тук нататък. Искрено се страхуваше и силно се надяваше да е само сън. Гаден кошмар, от който щеше да се събуди.
Времето на това място не спираше да тече. Сякаш отново бе в забързания свят на Лос Анджелис, но тук бе далеч по-страшно. Без подкрепата на семейството си, Рин се чувстваше празна - сякаш е само обвивка, без нищо вътре. Усещаше всяка част на тялото си, сякаш всичко функционираше нормално, но тя не се чувстваше нормална. Това ли означаваше да бъдеш мъртъв? Ако е така, то на нея не й харесваше. Предпочиташе да си мисли, че след като умреш всичко спира, но в тази представа в която се намираше в момента, можеше да почувства всички онези терзания, които я обладаваха приживе, само че сега бяха тройно по-силни и изострени.
Тръсна глава. Скиташе се празна от дни. Откакто бе дошла на това място, където никой не обръщаше внимание какъв си. Подминаваха я по улицата и не чуваха въпросите й, или бяха глухи за тях. Щеше й се да има някаква книга, като упътване, което получаваш на влизане тук. Така щеше да е доста по-лесно. Погледа й за пореден път се разходи из заобикалящите я сгради, из улиците, из хората, които я заобикаляха. Хора? Правилно ли бе все още това название...Зарязана в нищото, Ринлис не усети кога се е приближила твърде много до някакво момиче, бе толкова разсеяна, че я видя едва когато се блъсна в нея. Няколко картини минаха на забързан кадър през главата й, но тя бързо ги прогони без да осъзнава значението им.
- Съжалявам. - измърмори под носа си червенокосата.

by **Edelin Miles** Съб Сеп 06, 2014 9:46 am

Еделин следеше времето от което се беше озовала тук до този момент, в който се страхуваше да заспи, за да не бъде сполетяна от поредния си кошмар. В нормалния свят всеки специалист би й залепил диагноза инсомния, но не и тук. Не знаеше какво може да направи с живота си, ако можеше да го нарече по този начин. Не знаеше как да се измъкне от тук, а дори и да беше така щеше да е трудно. Нямаше да бъде по силите й, а най-лошото беше, че дори и да искаше да се разкара от това място, не знаеше какво щеше да я очаква за в бъдеще. Какво щеше да се случи с нея.
Майлс се луташе из улиците, запаметявайки всяко едно камъче, всяко едно лице, всяка една сграда. И колкото и да се опитваше да отрече, намираше приликите от човешкия свят с това място. Хората, ако можеше да им залепи такъв етикет бяха или забързани или разсеяни. Всеки те подминаваше, а дори и да проговореше, разговорът не се задържаше за дълго.
В момента й се искаше да бъде невидима, макар и да знаеше, че няма да избяга от проблемите си. Ако не се беше поддала на мощта на парите в момента може би щеше да е все още жива, но пак нямаше да е никоя. Дали и тук щеше да бъде отхвърляна или накрая щеше да намери мястото си?
Мислите й бяха прекъснати от някакво непознато момиче, което се сблъска в нея. В момента на Еделин й се искаше да се засмее, защото познаваше това чувство толкова добре. Дори и на земята беше невидима за останалите. Всеки я подбутваше наляво и надясно, но никой не си беше правил труда да каже поне едно "Извинете.".
- Случва се. - отвърна простичко тя, като съвсем лека усмивка се появи на лицето й. - Добре ли си? - попита тя червенокоската, като усмивката й вече беше изчезнала.

by Sponsored content

Изоставената жп линия.

Изоставената жп линия.

Re: Изоставената жп линия.

Re: Изоставената жп линия.

Re: Изоставената жп линия.