Вход

Забравих си паролата!

Vote for us ----
BGtop

Administrators







Latest topics
» Запази лик
Съб Сеп 27, 2014 1:12 pm by Nikkouline

» Въпроси...
Вто Сеп 16, 2014 6:11 am by Lily Evans

» Промяна на името
Пон Сеп 15, 2014 7:53 pm by viki1212

» Другарче за РП
Пон Сеп 15, 2014 7:46 pm by danielle bale.

» Mina Marian
Пон Сеп 15, 2014 7:43 pm by viki1212

» Търся си всичко останало
Пон Сеп 15, 2014 7:06 pm by Erin Grey

» Божидара Солер
Пон Сеп 15, 2014 6:54 pm by The Island Keeper

» She was just a girl with sexy body and many problems - Erin Grey
Пон Сеп 15, 2014 6:47 pm by The Island Keeper

» Sweet dreams are made of this;;
Нед Сеп 14, 2014 7:53 pm by Nastya.


Jefferson Grey ♦

Go down

Jefferson Grey ♦

Писане by .Jefferson G. on Сря Сеп 03, 2014 7:02 pm


Lost Soul | 25 | FC : Sebastian Stan
   jefferson grey.

Because I left her!  
And I left him!   
I left them...

Нали сте чували за онези реещите се в облаците мечтатели? Онези, на които казват да направят всичко необходимо за да достигнат върха на мечтите си? Е, аз съм един от тях и вероятно вече сте ме намразили. Ако ли не - предстои ви.
Имах всичко като дете, бях щастлив и плаващ в любов от страна на родителите си. Липсваше ми единствено онова, което имах сега - голямата актьорска кариера.Не ме разбирайте погрешно, обожавам работата си и съм... щастлив, не мога да кажа повече от преди, но съм щастлив.
Бях едва на дванадесет и все още с твърдия румънски акцент, когато семейството ми се премести в Ню Йорк заради мечтата ми. В училище беше доста тежко първите няколко години, все пак кое беше онова чуждестранно момче с рошавата коса и протритите дънки. Нали? Исках да принадлежа. Исках да бъда харесван. Исках да съм красив и известен. Прекарвах доста време в мисли като "Какво ще си помислят тези хора за мен?"
Беше тежко, но успях. Някак си, може би със силна воля. Знам ли? Обучението ми беше ужасно скъпо и имах чувството, че родителите ми нямаше да могат да го понесат, но... изобщо не им личеше. Насърчаваха ме през целия път, дори когато за малко не се наложи да се върнем да живеем в Румъния, поради финансови проблеми.
Не, това не е гадната част. Тя е малко по-нататък.
Навърших двадесет и една и си мислех, че вече няма какво да ми се изпречи на пътя, след като зад гърба си вече имах пет роли. Не е кой знае какво, но за мен си беше голямо постижение за това време. Сприятелих се с много талантливи и приятни колеги на моята възраст. Най-сетне се вписвах и принадлежах към нещо - към група от невероятни хора. Сближих се ужасно много с Джош и Джена. Наричаха ни "Triple J". Бяхме неразделни, колкото и клиширано да звучи това. Прекарвахме ужасно много време заедно, дори получихме роли в един мини-сериал.
Джена беше страшно красива, а електриковосиния кичур, контрастиращ на гарвановочерната й коса допълваше смахнатото й, но в същото време изключително приятно излъчване.Дори не разбрах кога се сближихме повече, защото... всъщност не се бяхме сближили чак толкова. Просто усещах странното напрежение помежду ни, вероятно тя също го бе усетила. Но... имах проблеми с обвързването, така че запазих по-приятелското си държание към нея, въпреки че изпитвах ужасното желание да я догоня в дъжда, да я прегърна през кръста, да я целуна и да й кажа, че я обичам като в онези стари романтични филми.
Тримата сключихме пакт независимо какво да не се разделяме.Дори заровихме ценни за нас вещи близо до мястото, където за пръв път се запознахме, мястото, където беше заснет епизода от онзи криминален сериал, в който беше първата ми стъпка към телевизионния шоубизнес.След година и половина получих шанса за големия си пробив в голяма австралийска продукция, за която бях напълно сигурен, че няма да ме вземат под внимание. Джош и Джена бяха страшно щастливи за мен, дори ми купиха торта, идиоти. Казаха ми, че трябва да направя всичко възможно, за да постигна мечтата си. Вътрешно имах чувството, че ме изтръгват от ръцете на майка ми. Разбира се, можех да откажа, но това можеше да се окаже единствения ми шанс да се издигна. Но заслужаваше ли си да отида на друг континент и да зарежа приятелите си? Според тях - да. Но какво ли разбираха. Отдавна мечтаех да отида в Сидни, беше нещо, което трябваше да направя на всяка цена. Но не знаех колко щеше да ми е трудно. И все пак, приех и след месец вече летях към Австралия.
Когато се чух с Джош разбрах, че Джена се е превърнала в емоционална развалина в рамките на един час след излитането ми, а аз така и не можах да й кажа как се чувствам. И до ден днешен съжалявам за това.
Сега може би Джена е омъжена, може би има и дете. Чух, че Джош е получил роля в един от онези нашумели свръхестествени сериали и му се налага да свиква с издължените кучешки зъби. Аз? Аз съм все още в Сидни... или поне останките ми. Преди около месец разбрах, че не само актьорите като Джош имат дълги кучешки зъби. Онези същества наистина съществуват. Кой да предположи? Сближих се с едно момче, не много по-голямо от мен, което се появи така... от нищото. Просто един ден цъфна на снимачната площадка като екстра и ролята му беше да ми сервира кафе, докато чакам главната героиня, с която моя герой беше най-добър приятел, но изпитваше много по-дълбоки чувства към нея. Не знам защо, но моментално ми допадна, след като по време на почивката се домъкна до мен, докато нагъвах сандвич, защото не бях ял цял ден. Държеше чаша пълна с червена течност, която твърдеше, че е сок от цвекло. И от дума на дума, от жест на жест намерих първия си по-близък приятел в Австралия. Но кой да предположи, че всичко това е било просто една извратена игра. 
Поредната нощ, в която излязохме да пием не спря да ни поръчва още и още. По едно време, кълна се, дори не можех да си спомня името си, камоли неговото. Всъщност дори не помня много добре, единствено помня че ме болеше, бях прекалено главозамаян, че да разбера къде се намирам. Усещах единствено силните му удари по главата и стомаха ми и острата болка, която прониза врата ми. В някакъв момент на проблясък забелязах как дърпаше рязко и последователно ръцете си от мен, сякаш търсеше нещо в стар сандък. Всъщност се оказа, че парчетата, които хвърляше зад гърба си са части от дрехите ми. Заваля дъжд, ума ми се прочисти съвсем леко и успях да установя, че се намираме... всъщност не знам къде, но имаше много дървета. Бях покрит с кал, той също. Косата му беше спластена от дъжда, а капките се стичаха по бледото му лице. Гледаше ме право в очите, изглеждаше свиреп, не беше онова същество, което срещнах на снимачната площадка. Видях острите зъби и стиснах очи, когато болката отново ме прониза. Това беше последното, което помня преди да отворя очи и да се озова на това странно на пръв поглед място, на което се намирах и сега. Първата ми реакция беше "Да не съм в Нарния?", но веднага след това всички спомени връхлетяха като ураган в главата ми, по-чисти и ясни от всякога. Сякаш досега бяха държани в добре заключен сейф, който се разби в момента, в който се озовах тук.

_________________
avatar
.Jefferson G.
Nobody's perfect
Nobody's perfect

Брой мнения : 118
Join date : 02.09.2014

Допълнително
Изплатени грехове:
0/0  (0/0)

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Jefferson Grey ♦

Писане by The Island Keeper on Сря Сеп 03, 2014 7:41 pm

Добре дошъл, мъртвецо! 
Проклятие - раздвоение на личността
Способност - Емпатия.
avatar
The Island Keeper
I'm the crazy bitch around here
I'm the crazy bitch around here

Брой мнения : 54
Join date : 31.08.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите