Вход

Забравих си паролата!

Vote for us ----
BGtop

Administrators







Latest topics
» Запази лик
Съб Сеп 27, 2014 1:12 pm by Nikkouline

» Въпроси...
Вто Сеп 16, 2014 6:11 am by Lily Evans

» Промяна на името
Пон Сеп 15, 2014 7:53 pm by viki1212

» Другарче за РП
Пон Сеп 15, 2014 7:46 pm by danielle bale.

» Mina Marian
Пон Сеп 15, 2014 7:43 pm by viki1212

» Търся си всичко останало
Пон Сеп 15, 2014 7:06 pm by Erin Grey

» Божидара Солер
Пон Сеп 15, 2014 6:54 pm by The Island Keeper

» She was just a girl with sexy body and many problems - Erin Grey
Пон Сеп 15, 2014 6:47 pm by The Island Keeper

» Sweet dreams are made of this;;
Нед Сеп 14, 2014 7:53 pm by Nastya.


Adrianna Lockhart

Go down

Adrianna Lockhart

Писане by Adrianna Lockhart on Сря Сеп 03, 2014 6:37 pm

Evangeline Lilly


Адрианна Фей Локхарт/27/Human
 
Следобедното слънце печеше тила, докато наведената ми глава сякаш буквално бе завряна в изкопаната дупка от Чарли. Той беше един от помощниците, които бях взела и макар малък на години, вършеше по-голяма работа от останалите. Двадесет годишният взе куфара с инструментите и се приближи покорно, клякайки редом с мен. Бях облякла избелели джинси, тениска, която по принцип бе доста широка, но  от потта сега приличаше на тясна и очертаваща формите фланелка. Натуралните червеникави корени на косата ми бяха започнали да си проправят път под кестенявата боя, а луничките изпъкваха върху бледото лице, в съчетание със зелените очи, които зорко се взираха в дълбокото осемдесет и три сантиметра кладенче. 
- Адриана, не си хапвала нищо от снощи. Три следобед е. - гласа на Чарли влезе през едното и излезе през другото ухо, без да засяга дори малка частица от вече заетият мозък. 
- Аха. - прошепнах и буквално легнах върху прашната земя, завирайки поглед в  дупката. 0 Тук има нещо, сигурна съм. - по скоро говорех сама на себе си, но явно Чарли бе чул, защото ми подаде четката. Винаги бях обичала да изследвам разни неща, да се впускам в приключения и да намирам отговор на загадки...затова избрах археологията като своя професия. Обожавах чувството, което ме завладяваше всеки път, когато четката нежно преминаваше по старинните кости или предмети, заровени в земята преди милиони години. Макар понякога да се оказваха просто кокали от крава или счупени порцеланови чинии от нечия бясна домакиня. Но този път бяхме в Кения, имахме местност, посочена пряко от Университета, за който работех, така че малко вероятно бе да си отидем с празни ръце.  Нещото, заровено в изкопаната от Чарли дупка се оказа просто поредната животинска кост, но това не ме ядоса, за разлика от натрапчивия поглед на асистента ми. 
- Какво?! - обърнах се съскайки към него и по лицето му прочетох разочарование.
- Имаш нужда от почивка. - ръката му върху рамото ми ме накара да настръхна и то не  по добрия начин. Мразех да ме докосват. - Хайде, ела да хапнем нещо.
- Не искам, ти върви. - отпъдих от, заемайки се отново с почистването на вече безупречно излъсканата бедрена кост.
- Ади... 
- Госпожица Локхарт за теб. - поправих го и въпреки, че мразех да споменавам факта,че бях на двадесет и седем и неомъжена, сега беше един от тези моменти, в които се радвах, че ням кой да ми мрънка на главата кога да ям. 
- Сериозно ли? - подсмихна се той и отново докосна легналото ми на земята тяло. - Преди два дни не беше така. - макар да бях с гръб виждах перверзната му усмивка. 
- Чарлз, ако искаш да се задържиш на работа тук, забрави какво стана преди една нощ. - зелените ми очи срещнаха сапфирите вградени в лицето на младежа. 
- Ча-а-а-р-лии, за теб. - намигна ми той, припомняйки как виках името му онази нощ. 
- Млъкни преди да съм ти откъснала оная работа. - станах, подпирайки длани в прахоляка. 
- Щеше...  - не го оставих да довърши, защото шамара ми се залепи за иначе изваяното му лице. Събрах погледите на няколко от останалите работници, но това не ме интересуваше, взех бутилката с минерална вода и без да обръщам поглед към Чарли се отправих към другия край на местността, където започваше джунглата. Бях бясна. Нима имаше право да го прави?! Беше грешка, всичко което стана преди два дни беше .... грешка. Позволих на една ругатня да се отдели от устата ми едва когато навлязох навътре и седнах в близост до едно огромно дърво. 
- Нещастник...ама и аз съм една глупачка. - изръмжах и отпих огромна глътка от водата. За няколко минути нямаше да объркат нещо без мен...надявах се. Имах намерение да почина и остана насаме с мислите си, след това да се върна сякаш нищо не е било. Това си беше запазената ми марка за такива ситуации.
Тишината се нарушаваше единствено от вятъра, който се промушваше между големите листа и цветове на растенията. Тук природата беше удивителна и красива,толкова непокварена и естествена.  Чух шум над себе си, но не му обърнах внимание, а може би трябваше. Преминах с ръка през лицето и косата си, готова да стана. Май им дадох достатъчно време да ме обсъдят. Прехвърлих два пъти дъвката с вкус на диня в устата си и сложих ръце на кръста, поглеждайки към небето. Изведнъж сърцето ми спря, сякаш нещо ме хвана през гърдите и стегна въже около мускулестия орган. Преглътнах и иначе бледото ми лице  придоби още по-бял отенък. Над главата ми, върху дървото, на един доста обемист клон, седеше леопард. Познах го. Африкански леопард, средна възраст, добре охранен и доста озлобен...поне по погледа му личеше това. 
- Добре - прошепнах, усещайки как гласа ми трепери.- Само спокойно. Можеш да се справиш. И преди си имала срещи с диви животни. - говорех на себе си, като леко правех крачки назад, гледайки звяра в очите. Задницата му бе във въздуха, а главата снишена при лапите, готова за скок. 
- Без резки движения. - напомних си и главата ме заболя изведнъж. Зави ми се свят и нещо под крака ми изпука. Беше бутилката с минерална вода, която несъзнателно бях изпуснала. Подхлъзнах се на шишето и извиках механично.Гърба ми се залепи за влажната трева, а очите уплашено се опитаха да фокусират леопарда, който в същия момент направи скока си. Виждах козината на стомаха му, виждах лапите във въздуха и отворената уста със острите зъби. Не издадох звук, надигнах се на лакти и запълзях на някъде. Безмислените ми действия сякаш се харесаха на леопарда.  Той явно харесваше игричката с жертвата си, защото ме заобиколи от всички страни и едва когато видя, че започнах да се изправям на крака, лапата му ме удари по главата. Тежкото туловище на животното налегна тялото ми и макар че бях почти в безсъзнание, усетих забиването на зъбите в ръката си.  Изпищях, дали на глас или на ум - не знам.
- Помощ! - това можа да се отдели през зъбите ми преди огромната освирепяла котка да раздере бедрото. Нямаше да се отърва жива от тук, нямаше да видя слънцето, приятелите, семейството си. Нямаше да поема въздух никога повече, затова просто затворих очи за да не гледам. Виках, плачех и се борех, колкото и безмислено да бе, докато не усетих последното прескачане на сърцето си.

_________________
avatar
Adrianna Lockhart
Nobody's perfect
Nobody's perfect

Брой мнения : 78
Join date : 02.09.2014

Допълнително
Изплатени грехове:
0/0  (0/0)

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Adrianna Lockhart

Писане by The Island Keeper on Сря Сеп 03, 2014 7:24 pm

Добре дошла! 
Проклятие - зооморфизъм :)
Дарба - телекинетично телепортиране (призоваване на предмети ) 
avatar
The Island Keeper
I'm the crazy bitch around here
I'm the crazy bitch around here

Брой мнения : 54
Join date : 31.08.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите