Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Vote for us ----
BGtop

Administrators


Дървото на живите. 7579220w

Дървото на живите. 7579194e

Дървото на живите. 7579216o

Latest topics
» Запази лик
Дървото на живите. EmptyСъб Сеп 27, 2014 1:12 pm by Nikkouline

» Въпроси...
Дървото на живите. EmptyВто Сеп 16, 2014 6:11 am by Lily Evans

» Промяна на името
Дървото на живите. EmptyПон Сеп 15, 2014 7:53 pm by viki1212

» Другарче за РП
Дървото на живите. EmptyПон Сеп 15, 2014 7:46 pm by danielle bale.

» Mina Marian
Дървото на живите. EmptyПон Сеп 15, 2014 7:43 pm by viki1212

» Търся си всичко останало
Дървото на живите. EmptyПон Сеп 15, 2014 7:06 pm by Erin Grey

» Божидара Солер
Дървото на живите. EmptyПон Сеп 15, 2014 6:54 pm by The Island Keeper

» She was just a girl with sexy body and many problems - Erin Grey
Дървото на живите. EmptyПон Сеп 15, 2014 6:47 pm by The Island Keeper

» Sweet dreams are made of this;;
Дървото на живите. EmptyНед Сеп 14, 2014 7:53 pm by Nastya.


Дървото на живите.

3 posters

Go down

Дървото на живите. Empty Дървото на живите.

Писане by Alexander de Beaufort Нед Авг 31, 2014 5:15 pm

Дървото на живите. Basque-County-Spain
Единственото нещо, което всъщност наистина е живо на острова.
Alexander de Beaufort
Alexander de Beaufort
Nobody's perfect
Nobody's perfect

Брой мнения : 255
Join date : 17.08.2014
Age : 28

Допълнително
Изплатени грехове:
Дървото на живите. Left_bar_bleue0/0Дървото на живите. Empty_bar_bleue  (0/0)

https://sinnersisland.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Дървото на живите. Empty Re: Дървото на живите.

Писане by amelia shepherd. ♠ Чет Сеп 04, 2014 8:09 pm

Крещиш, но няма кой да те чуе. Плачеш, а няма кой да избърше сълзите ти. Самотата на това място, каквото и да бе то, бе нещо с което брюнетката не бе готова да се сблъска. През целия си живот бе изоставя от хората, които обича, местена при различни приемни семейсва и винаги най-много се бе страхувала да остане сама, а сега това се случваше. Не знаеше как да го приеме, всъщност не мисля, че бе способна да се примири с мисълта без това да я накара да полудее. Все още смяташе, че е станала някаква грешка, че това е някакъв сън от който скоро ще се събуди и няма да е тук, че не е мъртва наистина, но дните си минаваха един подир друг, часовете се нижеха мъчително бавно и с всеки ден надеждата, че един ден ще се събуди в голямото си бяло легло, пък дори и вече омъжена насила за мъж когото не обича, избледняваше. Оставаха само празните надежди, че тук ще намери поне един човек, който да не я иска мъртва, а дори и това си отиваше с всяко следващото нападение от което 'и се налагаше да бяга. Липсваше цигарата между пръстите 'и, ужасният навик с който така и не бе могла да се пребори, но сега бе убила за успокоението, което можеше да 'и донесе една кутия от любимите 'и цигари. Може би бутилка вино и някоя от приятелките 'и, с която да си говорят цяла нощ. Малкият 'и апартамент в Лондон, досадните съседи и непрестанното притеснение за предстоящата сесия в университета...Не, това бе толкова далечно. Друг, нереален свят, спомените за които всяваха единствено болка в душата 'и. Образите в ума 'и обаче бяха толкова ярки, сякаш ако затвори очи и протегне ръка ще може да се докосне до онзи свят, да се върне в него. Колкото и пъти да бе опитала вече, не се бе получило.
Плащеша тишина, толкова бе тихо, че с лекота чуваше шумоленето на изпопадалите от клоните на дърветата листа под краката си. Тази тишина можеше да те накара да забравиш всичко, да се отдадеш на мислите си и да се почувстваш сякаш отново си жив, чувстваше се сякаш е под влиянието на някакъв опиат. Спомените се нижеха един по един като на лента през ума 'и, караха я да се усмихва, някои друг път лицето 'и помръкваше от някой неприятен спомен, но след секунди вече идваше друг и емоцията се променяше. Толкова малко моменти, които си заслужаваха да бъдат запомнени, почти можеше да ги преброй на едната си ръка. Тогава той се появява на хоризонта, като привидение, сякаш някой го бе издърпал от най-дълбокото кътче на съзнанието 'и, където се бе опитала да погребе най-големия си кошмар. Този път знае, че не е спомен или фантазия, а е съвсем истинско, доколкото случващото се на това място можеше да бъде истинско. В гърдите 'и се надига писък, от устните 'и не излиза нито звук. Прави няколко крачки назад, после си спомня, че никой не може да избяга от него и се отказва преди да го е разгневила. Погледите им се срещат, страхът в нейните очи се сблъсква с празнината в неговите.
- Ти. - произнася почти глухо, едва успяла да изрече думичката. В сърцето 'и бързо отново се е настанил страхът, този път не от самотата, а от него и това бе ужасяващ страх. Почти се бе замислила да падне на колене и да се моли да не я наранява, но не направи дори едно движение загатващо за това, за което в момента вътрешно се радваше.
- Нямаш причина да ме преследваш, махай се. - този път думите са изречени с непозната за брюнетката до момента увереност. Нещо, което бавно започваше да придобива след като осъзна, че вече няма какво да губи.
amelia shepherd. ♠
amelia shepherd. ♠
Sometimes good dies too.
Sometimes good dies too.

Брой мнения : 35
Join date : 03.09.2014

Допълнително
Изплатени грехове:
Дървото на живите. Left_bar_bleue0/0Дървото на живите. Empty_bar_bleue  (0/0)

http://kill-or-be-killed.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Дървото на живите. Empty Re: Дървото на живите.

Писане by Niccholas O'Harra Пет Сеп 05, 2014 12:58 am

Стъпите глухо ехтяха в празнотата. Всичко губеше своя смисъл с всяка следваща крачка на мъжа. Гъстите облаци все така попречваха на луната, която ожесточено се бореше за надмощие в небесата. Бледата й сянка плавно се спускаше по сухата трева, търсейки своя отдушник. Всичко бе потънало в мрак, а плътната мъгла покриваше почти всичко в гората. Дърветата леко се полюшкваха от извисилия се вятър, а непокорната, руса коса на ловеца блестеше в тъмнината. Сините му, кристали очи, отразяваха празнотата в душата му. Онази характерна нотка на хлад и зло проблесна в айсберговите му ириси, докато лукавата усмивка придаваше онази ужасяваща мистериозност на иначе безизразното му лице. За Никълъс всичко отдавна бе загубило своя смисъл. Нямаше за какво да живее. Бе загубил семейството си, съпругата си, както и малкият си син Майло. В душата му се бе образувала празнина, която поглъщаше цялата му същност с неописуема скорост. С поредната крачка, която О'Хара направи към младата девойка, в погледа му заиграха пламъчетата на отмъщението, готови да изпепелят всичко изпречило се напътя им. Познаваше Амелия. Не веднъж се бе сблъсквал с нея. Не веднъж се бе опитал да отнеме душата й .  Мускулите на лицето му механично се свиха, като челюстта ми изскърца под напрежението, създало се между тъканите. Тъмната му брада, сливаща се с косата,покриваше половината част от лицето на жътваря. Идеално оформена, тя сякаш подчертаваше допълнително очертания на лицето му. Скулите изпъкваха, очите засияваха, а устните придобиваха онази мекота, присламчвайки всеки осмелил се спре погледа си върху тях, в капана на смъртта. 
- Нямаш причина да ме преследваш, махай се. - гласа на събеседничката на Ник прокънтя в съзнанието му. За разлика от последната им среща, този път момичето излъчваше много по - голяма увереност, а думите й разрязваха нежно ума му.
- Имаш нещо мое. - плътният му, дрезгав глас, накара гората да се разлюлее. Зениците му се разшириха максимално, улавяйки блуждаещата се лунна светлина, която се отразяваше в невинното лице на Лия. Тъмните й , кафеникави очи, напълно отразяваха бурята, разярила се в душата на младия мъж. Тъмнината, както и тъмните тонове преобладаваха и на двете места, сякаш кратката борба, която и двамата бяха водили приживе не им бе достатъчна, ами сега трябваше да се изправят един срещу друг за пореден път, в сблъсък, който щеше да породи доста интересни последици. 
Niccholas O'Harra
Niccholas O'Harra
I only take what is mine
I only take what is mine

Брой мнения : 8
Join date : 03.09.2014

Допълнително
Изплатени грехове:
Дървото на живите. Left_bar_bleue0/0Дървото на живите. Empty_bar_bleue  (0/0)

Върнете се в началото Go down

Дървото на живите. Empty Re: Дървото на живите.

Писане by amelia shepherd. ♠ Пет Сеп 05, 2014 1:29 am

  Страхът е интересна емоция, пропива се дълбоко в душата ти и остава там докато не се усмелиш да се пребориш с него, а бяха едва малцина успели да се справят напълно със страховете си. През целия си живот Лия бе страхливка, може би поради факта, че бе останала без родителите едва на шест или защото я местеха при различни семейства на всеки няколко месеца, тя бе израстнала плахо и послушно дете и никога не успя да превъзмогне това. Донякъде си мисля, че бе прекалено добра, а друг път, когато гледам реално на нещата стигам до извода, че всъщност не бе добра, а наивна. През целия си живот се бе страхувала да следва мечтите си, да се отдава на желанията си и най-вече да се противопоставя на хората, не искаше да бъде страхливка и в смъртта си, въпреки че все още не можеше да я приеме. В момента сребърната верижка около врата 'и сякаш изгаряше кожата 'и, имаше чувството, че се задушава и знаеше, че това е причинено от него. Защото той жив или мъртъв всяваше страх в душата 'и. Бе държала въпросния медальон в ръцете си стотици пъти, познаваше всеки милиметър от него, бе запомнила всяка една малка подробност от него и я бе запазила като на снимка в ума си. Не искаше да му го даде, след всичко през което я бе накарал да мине ако въпросният медальон бе важен за него брюнетката предпочиташе да бъде унея, но ръцете 'и вече разкопчаваха коженото яке, а след това и бавно разкопчаха сребърната верижка. Погледна го за последен път.
- Надявам се, че няма да ме пресладваш повече след като ти го връщам. - изкушаваше се да го хвърли в краката му, за да не се налага да се приближава до него, но подобни действия от нейна страна биха го ядосали, а тя не искаше това. Принудена от обстоятелствата измина бавно десетината крачки, който ги деляха и му подаде медальона. 
- Съжалявам, че го взех, стана случайно. - гласът 'и потрепери. Споменът как бе останал в ръката 'и след като се бе опитала да се освободи от ръцете му и после бе побягнала в незнайна посока все още бяха съвсем ясни, сякаш го бе преживяла едва вчера. От тогава бе изминало много време, но ако изключим факта, че бяха мъртви и двамата не се бяха променили от тогава, той все още притежаваше онзи плашещ празен поглед, а тя все още виждаше злото в лицето му. Сините му очи 'и бяха толкова познати от някъде, същите като на детето, което в момента я гледаше право в очите скрито зад дървото. Майло. Поклати глава в опит да каже на момченцето да стой там, познаваше го съвсем от скоро, едиствено то не се бе опитало да я нарани откакто бе тук и не искаше да рискува безопасността му с жътваря.
- Взе каквото искаше. Мога ли да си вървя? - не би направила и крачка ако той не 'и позволи, сега повече от всякога се страхуваше от него. Смяташе, че е достатъчно зъл, за да нарани дори невинно дете, в сърцето си обаче знаеше, че ако нещата тръгнеха на зле щеше да направи всичко за малкото момченце. Нямаше да е страхливка и в смъртта си.
amelia shepherd. ♠
amelia shepherd. ♠
Sometimes good dies too.
Sometimes good dies too.

Брой мнения : 35
Join date : 03.09.2014

Допълнително
Изплатени грехове:
Дървото на живите. Left_bar_bleue0/0Дървото на живите. Empty_bar_bleue  (0/0)

http://kill-or-be-killed.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Дървото на живите. Empty Re: Дървото на живите.

Писане by Niccholas O'Harra Пет Сеп 05, 2014 2:24 pm

В дълбоките сини очи на Никълъс се отразяваха проблясъците на игривите светкавици, озаряващи небесата. Гъстите облаци покриваха с нежната си пелерина луната, попречвайки на величието й. Всичко за миг потъна в пълен мрак, като само междинната светлина от крушката, намираща се наблизко, осветяваше част от обстановката. Горната му устна леко потрепна от ветреца, който започна да брули така ожесточено листата, свистейки покрай мъртъвците. При поредната гръмотевица, която удари някъде към центъра на острова, гаргите от съседните дървета наддадоха вой и излетяха подплашени. В душата на Ник се загнезди онова неприятно чувство. Сякаш нещо го дебнеше. Сякаш нещо пробиваше гърба му с поглед. Ледени тръпки преминаха по цялото му тяло , при мисълта, че онази досадна негова сянка, която така ожесточено го издирваше под дърво и камък, може би бе успяла да намери пътя обратно до своя собственик. 
Лекия полъх погали врата на мъжа, който сви конвулсивно очи, в опит да скрие наелектризиращото чувство, което парализира за момент цялото му тяло. Колкото и да бе голям, мускулите му се сковаха на мига, в очакване нещо да се случи...
- Съжалявам, че го взех, стана случайно - транса, в който бе изпаднал Никола изчезна, като гласа на Лия се разнесе из пространството. Някак тих, плах, дори спокоен. И въпреки това, в тона й се усещаше мъка, скръб, страх и ужас, причинени от присъствието на О'Хара. Той имаше тази способност. Винаги караше хората да се страхуват от масивния му вид, а това, че бе и Пазител на душите, без собствена такава, допринасяха за безпокойствието у събеседниците му. Суровият му, но погледнат от определен ъгъл, мек вид, не бе характерен за останалите същества на острова. Изглеждаше сякаш бе дошъл от друга ера, от друг свят. Отчасти, факта, че бе роден през 1500та година имаше пръст в това. Повечето обитатели на призрачната обител бяха съвсем нови. Умрели преди има-няма макс десет години, докато Никълъс се славеше със своите  близо 500 години, прекарани в събиране на обърканите духове.
- Следващия път няма да имаш ръце, с които да свалиш верижката. - гласа на мъжа прогърмя наравно с поредната гръмотевица, като дори успя да я надвика. Той разпери дългите си и големи пръсти, сграбчвайки нежно, но доста силно ръцете на Амелия. Порицателният му поглед се срещна с нейния, като лека усмивка се плъзна по лицето му. В следващия момент, О'Хара отпусна захвата си и внимателно наниза медальона обратно на широкия си врат.
- И не, не можеш да си вървиш. - тона му изведнъж стана строг и свиреп. Нямаше да я остави да си ходи просто ей така. Не бе от типа хора, които оставяха жертвата им да се измъкне за пореден път.
Niccholas O'Harra
Niccholas O'Harra
I only take what is mine
I only take what is mine

Брой мнения : 8
Join date : 03.09.2014

Допълнително
Изплатени грехове:
Дървото на живите. Left_bar_bleue0/0Дървото на живите. Empty_bar_bleue  (0/0)

Върнете се в началото Go down

Дървото на живите. Empty Re: Дървото на живите.

Писане by amelia shepherd. ♠ Пет Сеп 05, 2014 4:53 pm

От малки ни плашат с чудовищата, които се крият под леглото ни, вещите, които ще ни отвлекат ако сме непослушни и торбалан, който може да почука на вратата ти и да те вземе, но родителите никога не ни разказват за истинските чудовища. Тези с които се разминаваме всеки ден на улицата, с които се сприятеляваме и превръщаме в част от живота си, не ни казват, че чудовищата всъщност не са грозни и плашещи и че могат да ни заблудят така лесно за същността си. Нито един родител не казва на детето си, че чудовищата всъщност се крият в самите нас и че някой ден може вече да не сме нормални, а да се превърнем в нещо зло и отвратително. Откакто бе тук Амелия имаше чувството, че губи по-малко от душата си всеки ден и макар това да не си личеше много в поведението се чувстваше различно. Сякаш имаше някаква тъмнина вътре в нея и това я ужасяваше. Не искаше да заприлича на О'Хара, дори не можеше да си представи, че един ден злото ще превзема сърцето 'и както бе превзело неговото.
- Следващият път? - попита брюнетката вперила гневен поглед в него. Ненавиждаше заплахите му, бе 'и писнало от тях и страха, които всяваха в душата 'и. Време бе да спре да бяга и да посрещне това което съдбата 'и бе подготвила, вярваше, че каквото и да направи О'Хара с нея ще го преживее. - Не чакай следващия път, ако ще правиш нещо го направи сега. - погледа 'и срещна неговия. Шоколадовите 'и очи бяха в пелън контраст с неговите, в тях се преплитаха множество различни чувства, докато тези на младия мъж оставаха все така празни. Гледаше го как закопчава медальона на врата си, спомняше си колко дълго бе стоял на нейния и внезапно изпита желание да си го върне. Не защото не можеше без него или защото го харесваше толкова много, а защото русокосият мъж го искаше. Бе останала все така близо до него, въпреки че вече я бе пуснал, чувстваше се неспособна да направи дори крачка назад, макар че знаеше, че трябва да се отдръпне.
- Какво още искаш от мен? - крайчетата на устните 'и се извиха в усмивка. Самодоволна, дразнеща усмивка, която не бе присъща за нея, но следващите 'и действия бяха дори по-изненадващи. Бутна го назад, за да увеличи дистанцията помежду им. По погледа на малкото момченце, които отново срещна нейния знаеше, че не разбира какво се случваше и когато то излезе напред не бе изненадана. Сякаш забравила за Ник, тя тръгна право към детето, наведе се пред него и му се усмихна.
- Здравей, мъниче. - каза му с усмивка брюнетката. Надяваше се жътваря да направи единствено разумно в случая и да си тръгне, оставяйки я сама с приятелчето 'и.
amelia shepherd. ♠
amelia shepherd. ♠
Sometimes good dies too.
Sometimes good dies too.

Брой мнения : 35
Join date : 03.09.2014

Допълнително
Изплатени грехове:
Дървото на живите. Left_bar_bleue0/0Дървото на живите. Empty_bar_bleue  (0/0)

http://kill-or-be-killed.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Дървото на живите. Empty Re: Дървото на живите.

Писане by Niccholas O'Harra Съб Сеп 06, 2014 5:11 pm

Проследявайки всяко нейно движение, Никълъс не успя да не забележи красивите й извивки. Колкото и да се стараеше да бъде перфектния жътвар и да не се привързва, не успя да откъсне поглед от изваяните й устни. Така меки и нежни, галещи сетивата му с всяка нейна дума. В ума му изникваха купища сценарии относно случващото се и какво евентуално би могло да се случи, но никога не бе предполагал, че миналото ще го застигне тук. Раната, която толкова мъчително зарастваше, бе разкъсана наново, оставяйки още по - голяма дупка, която продължаваше да парализира духа му. 
- Майло. - прошепна тихо, сякаш сам на себе си, след което сините му очи срещнаха неговите. Бяха точно такива, каквито ги помнеше - пропити с невинност, щастие и надежда. 
Вътрешностите на Ник се преобърнаха. За миг онова сурово изражение изчезна, отстъпвайки на нежната му страна да превземе тялото му. Мускулите на краката му леко се скосиха, при което мъжа поддаде, присвивайки туловището си. Устните му затрепкаха в синхрон, а в очите му се четеше мъка, тъка и в същото време радост. Не можеше да повярва, че това бе неговото момче. Малкият му син, който толкова много обичаше. Детето, което спаси, дарявайки органите си, само и само то да живее. Болестта на Ло, както обичаше да го нарича, причиняваше парализа на по - голямата част от вътрешностите му, като детето спешно се нуждаеше от трансплантация на нови. Като един добър и всеотдаен баща, О'Хара реши да пожертва живота си, отказвайки се от всичко негово, само и само наследника му да получи всичко останало. 
- Майло - мъжа отново повтори, този път с нотка на щастие, а краката му механично закрачиха натам. 
- Боже, колко много приличаш на нея. - продължи, като пръстите му преминаха през русата му коса, които бяха от малкото неща, наследени от гиганта. В съзнанието на Нико изникна спомена от последната среща на семейството му, точно преди малкия О'Хара да бъде диагностициран с тежката болест.
- Какво си направила със сина ми ?! - изражението му изведнъж придоби типичния суров и ожесточен вид. В корема му се загнезди огромна топка пълна с ненавист и ярост, готова да се стовари върху Амелия, която все така смирено стоеше до малкото момче. 
- Попитах нещо. - съскайки насреща й, Николас, както често бе наричан от съпругата си, сви конвулсивно челюстта и юмрука си, като малката вена, прокрадваща се по цялата дължина на челото му изпъкна, добавяйки допълнително свирепост към вида му.
Niccholas O'Harra
Niccholas O'Harra
I only take what is mine
I only take what is mine

Брой мнения : 8
Join date : 03.09.2014

Допълнително
Изплатени грехове:
Дървото на живите. Left_bar_bleue0/0Дървото на живите. Empty_bar_bleue  (0/0)

Върнете се в началото Go down

Дървото на живите. Empty Re: Дървото на живите.

Писане by amelia shepherd. ♠ Нед Сеп 07, 2014 8:47 pm

Няколко секунди, може би близо минута тишина и спокойствие преди жътваря да я наруши и да повлече всичко със себе си. Изречено от устните му името на малкото момченце звучеше по съвсем различен начин, можеше да те накара да се запиташ дали любовта му в гласа му е истина или поредната преструвка, но със сигурност накара сърцето на Лия да спре да бие за няколко секунди, ако то изобщо биеше след като се предполагаше, че вече е мъртва. Сякаш на забавен кадър гигантът, както брюнетката често наричаше О'Хара в мислите си, защото бе доста по-висок от нея, се приближи към тях. Направи опит да се изправи, вече виждаше как си отива и го оставя насаме с Майло, но тялото 'и дори не помръдна.
- Тате. - думите на детото я накараха да погледне изненадано към него, неспособна да говори. Последва продължителна прегръдка по време на която тя стоеше все така вперила поглед в тях, без да разбира какво всъщност не случваше. Не, разбираше, но отказваше да приеме, че това е истина. От всички мъртви души не можеше да срещне точно сина на най-големия си враг и да се привърже към него. Не бе честно. Постепенно изненадата отстъпи място на друго много по-силно чувство - гневът, връхлетя я изведнъж. Чувстваше се неспособна да се контролира, чувстваше се предадена, искаше да ги унищожи и двамата. Това желание, зародило се дълбоко в душата 'и я ужаси за секунда, след това го почувства като най-правилното нещо на света.
- Каква игра играеш, О'Хара? - попита момичето, игнорирайки напълно въпроса му. Тя не бе направила нищо на сина му, но той го бе използвал, за да стигне до нея. Собственото си дете. Беше бясна. - И двамата сте толкова жалки. - не знаеше кога и защо, но бе извадила малката сребърна кама, която криеше в случай на опасност и ръцете 'и сякаш машинално я поднесоха към гърба на момчето. Не искаше да го нарани, опита се да спре преди да е твърде късно, но бе неспособна да контролира ръцете си, докато не бе прекалено късно. Виждаше кръвта по ръцете си, ядосаното лице на Ник, а към Майло дори не смееше да погледне, но не осъзнаваше дали случилото се е истина. Не го разбираше.
amelia shepherd. ♠
amelia shepherd. ♠
Sometimes good dies too.
Sometimes good dies too.

Брой мнения : 35
Join date : 03.09.2014

Допълнително
Изплатени грехове:
Дървото на живите. Left_bar_bleue0/0Дървото на живите. Empty_bar_bleue  (0/0)

http://kill-or-be-killed.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Дървото на живите. Empty Re: Дървото на живите.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите