Вход

Забравих си паролата!

Vote for us ----
BGtop

Administrators







Latest topics
» Запази лик
Съб Сеп 27, 2014 1:12 pm by Nikkouline

» Въпроси...
Вто Сеп 16, 2014 6:11 am by Lily Evans

» Промяна на името
Пон Сеп 15, 2014 7:53 pm by viki1212

» Другарче за РП
Пон Сеп 15, 2014 7:46 pm by danielle bale.

» Mina Marian
Пон Сеп 15, 2014 7:43 pm by viki1212

» Търся си всичко останало
Пон Сеп 15, 2014 7:06 pm by Erin Grey

» Божидара Солер
Пон Сеп 15, 2014 6:54 pm by The Island Keeper

» She was just a girl with sexy body and many problems - Erin Grey
Пон Сеп 15, 2014 6:47 pm by The Island Keeper

» Sweet dreams are made of this;;
Нед Сеп 14, 2014 7:53 pm by Nastya.


I'm heading home, I'm almost there;

Go down

I'm heading home, I'm almost there;

Писане by tony. on Нед Сеп 07, 2014 11:15 pm

Събуди се.Така рязко,че за миг си помисли,че е забравил какво сънува.После всичко се върна.Обля го топла вълна.Изпути се.После всякаш усети ръката й на рамото си.Изправи се,започна да се разхожда из стаята.Бе нервен,този сън...щеше да го съсипе,рано или късно.Погледна часовника на стената...беше 5 часа вечерта.Облече се и излезе бързо.Извади кутията с цигари,но тя отново бе празна.Захвърли я настрани и мушна ръце в джобовете си.След около дестина минути вече си бе взел цигари и палеше доволно първата.Ако имаше как щеше да пали по пет на веднъж.
Седна на една пейка и се загледа напред...в нищото.Гласът й още ехтеше в главата му.Как,по дяволите, един сън може да бъде усетин така..истински?Нима полудяваше?Та той никога не бе ходил дори на психолог.Започна да пуши циагара след цигара,докато не остана само три в кутията.Бе мъртъв,никога нямаше да се измъкне от тук...какво му пукаше?
Сигурно бе минал поне час,защото нещото което успя да го спаси от пагубните му мисли бе познат мириз.Разтърси глава и премигна.Тя стоеше до него,толкова...себе си.Познаваше я,достатъчно за да почувтсва облекчение от присъствието й,въпреки че това значеше че и тя е мъртва.
Огледа я внимателно,усмихна се и протегна ръка към нея.Първо докосна къдриците й,после леко ги отметна за да види ясно лицето й.Да...все същата.Имаше нещо в това момиче,което винаги му носеше спокойствие.Може би факта,че знае кога точно да се появи и да го спаси от самия него.
Тишината продължи дълго.Но нямаше напрежение , само спокойствие.Извади си цигара и я запали.Дръпна,издиша и отново я погледна.
-Какво се случи?-нямаше нужда от други подробности.Познаваше баща й и знаеше,че той има вина за това,че тя е тук.Просто не бе в състояние да нарисува този сценарии,не и сега...след този скапан сън.
Отново се върна към него.
Последните му думи заехтяха в ума му.Разкъсваше се между желанието този сън да бе реалност и между това да го заличи завинаги от съзнанието си.Спомни си как веднъж тя го попита какво му е и той искаше да й каже,но бучката бе заседнала там.Сега отново я погледна и отново искаше да й каже,но не можеше.Не искаше никой друг да знае...Започваше да изпитва гняв,омраза.Бе търпелив,но търпението му скоро щеше да свърши и тогава какво?Нищо,едно голямо нищо.
На лицето му се изписа усмивка,от онези негови загадъчни усмивки.Вече се бях отказала да опитвам да ги разчета.Този път цигара не свършваше,не и като другите.Сега гореше нормално,а той можеше да й се наслади,всякаш му бе последната цигара...
p.s.значи...ужасен е,ама нямах много муза пък и като за половин час хдд

_________________
It's an illusion
No more games, I'ma change what you call rage
avatar
tony.
We are living without any hope
We are living without any hope

Брой мнения : 52
Join date : 07.09.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I'm heading home, I'm almost there;

Писане by Elle. on Пон Сеп 08, 2014 9:13 am

Скитах се безцелно из улиците с надеждата, че може би смразяващият вятър ще успее да прогони вътрешните ми демони, които днес като че ли пируваха с тъгата ми. Пустотата и тишината ми носеха спокойствие, а нощта биваше убежището ми. Хладният въздух сякаш укротяваше огъня в горящите ми дробове и притъпяваше усещането. Тази вечер трябваше да се справям с поредните халюцинации. Ставаха все по-чести и настоятелни, отнемаха ми реалността, бавно изплъзваща се измежду пръстите ми и размиваща се пред очите ми. На нейно място ми оставяха само паралелния свят, в който бях затънала. Картините от него постоянно се разразяваха в ума ми, препускаха бясно една след друга, повтаряха се. Подлудяваха ме. Нямаше изход, а търпението ми отдавна се бе изчерпало. Бавно започвах да губя всякаква връзка с реалността и плашех от момента, в който изобщо нямаше да мога да се докосна до нея. Не исках да изгубя себе си, ала да запазя здравия си разум, бе непосилна задача.
Наоколо беше толкова пусто. Островът много наподобяваше истинския свят, но това не беше достатъчно, за да ме заблуди. Излъчваше смърт, която просто нямаше как да се разсее във въздуха. Болката на всичките обитатели бе наситена в атмосферата, задушаваше те с опустошителната си сила. Усетих разрастващата се празнина в мен, пронизваща ме. Коварните й пипала започнаха да си проправят път из вътрешността ми, обгръщаха гръдния ми кош и се промушваха през ребрата в опита си да достигнат сърцето ми. После щяха да се включат в него като поредния чифт вени или артерии, обаче вместо кръв щяха да изпомпват мрака, зародил се в същността ми. Или може би щяха просто да улесняват пътя му към вече нетуптящия орган.
Сградите се извисяваха високо, наподобявайки надгробни плочи с изящната си изработка. Всичко бе така запазено, че ти даваше усещането, че времето е спряло. Дърветата наоколо бяха вечно зелени, но вечер клоните им наподобяваха кости в преплитането си. Улиците бяха празни – нещо, което бе прекалено очаквано, за да ме изненада. Студът бе сковал немощните души някъде из острова, оставяйки ги сами с греховете им.
В далечината разпознах очертанията на силует, който постепенно започна да става все по-голям и се превърна в фигура. Човекът приближаваше забързано, отнесен в собствения си малък свят, може би опитвайки се да избяга от него. Очертанията му станаха едва доловими и аз мярнах нещо познато у тях; нещо, което ме накара да се закова на място и което едва не накара ченето ми да увисне. Очите ми се разшириха от изненада, докато гледах подминаващия ме мъж. Сигурно дори не ме забелязваше, борейки се със собствените си вътрешни демони.
- Тони! – промълвих слисано с треперещ глас, за да го спра.
Това като че ли бе достатъчно, за да го измъкне от транса, в който бе потънал. Обърна се към мен и чак сега ме забеляза. Да, наистина бе той. Ръката ми се спусна към устните, за да сподави изненаданото възклицание, което щеше да последва. Това бе Тони и той бе реален. Не бе само плод на въображението ми, както в началото помислих. Бе единственото реално нещо край мен. Потъмнелите му сини очи, в които иначе винаги бе горял онзи пламък, така характерен и за моите, ала сега изгаснал, се взираха  в мен. Импулсивно го прегърнах и притиснах очи, страхувайки се, че може да го изгубя някъде измежду реалността и халюцинациите.
Обаче почти веднага се отдръпнах, напомняйки си, че това е онзи Тони, от който никога човек не знаеше какво да очаква. Моментната ми заслепяваща радост си бе отишла, заместена от болката. За да седи през мен, следователно също бе мъртъв.
Въпросът му отекна в пространството помежду ни, докато аз се опитвах да се овладея.
- Убиха ме - прошепнах, неспособна да го изрека по-високо – А теб какво те води насам?
По-скоро не исках, защото направех ли го, значи го признавах за истина, а аз отказвах да приема съдбата си.

_________________
DON'T STOP LOOKING AT ME,
Once upon a time I was all alone. How you like me now? Do I turn you on? Now I got you drunk, hot and vulnerable. Show me what you want, give me what you want. Don't stop looking at me!---------------------------------------------------
avatar
Elle.
Nobody's perfect
Nobody's perfect

Брой мнения : 236
Join date : 03.09.2014

Допълнително
Изплатени грехове:
0/0  (0/0)

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I'm heading home, I'm almost there;

Писане by tony. on Вто Сеп 09, 2014 11:45 am

Прегръдката й беше неочаквана.Нещата между тях винаги са били трудни.Имаха онези сладки моменти,в които стоха,смеейки се с часове.Връзката между тях винаги е била...нещо различно.Никога не я е приемал като нещо повече,за него през голяма част от времето тя бе малката сестра,която никога не бе имал.Грижеше се за нея и наистина му пукаше,по един специален начин.
Имаха толкова спомение заедно....
Спомени.
Върна се назад във времето и се сети,как веднъж баща й я разпитваше къде е била цяла нощ.Държеше я твърде изкъсо.Тогава Тони се появи,носейки някакви пари за бащата на Елена.Влезе в стаята без да почука,навик му беше, и го завари да й вика.Погледна към Елена и видя,че не знаеше как да отговори.Погледна баща й и дяволитата усмивка се появи на лицето му.
-Беше с мен.-в гласът му се усети твърдост,която допринасяше за завършека на лъжата.Баща й го погледна изненадано,погледна пак дъщеря си и не каза нищо повече.Всички си мислеха,че между тях има нещо и често лъжите от този сорт,спасяваха Елена,но понякога и Тони,разбира се.Въпреки че понякога те наистина прекарваха вечерите си заедно,само че не и по начина по който всички очакваха...
---
-Убиха ме.Въпреки че мога да кажа,че доста добре го направиха.-за него това бе изкуство.А някак си,само с нея можеше да бъде така честен.Всякаш тя изваждаше наяве всичко скрито в него.
Сега като се засмиля,тя много приличаше на Джил.Имаха сходни характери,само дето ги обичаше по-различен начин.Това с Джил бе приказка,това с Елена...мечта...сън,нещо невъзможно.Тя беше най-близката му приятелка,никога не бе допускал някого до себе си,не и по-този начин,не и след Джил...
-Добре ли си?Искам да кажа...как приемаш всичко това?-загриженост,това се усещаше в гласът му.Беше го грижа и му бе трудно да го прикрие.В този момент имаше нужда брат му да е тук,но него го нямаше...

p.s.очаквах повече от себе си хдд

_________________
It's an illusion
No more games, I'ma change what you call rage
avatar
tony.
We are living without any hope
We are living without any hope

Брой мнения : 52
Join date : 07.09.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I'm heading home, I'm almost there;

Писане by Elle. on Вто Сеп 09, 2014 8:20 pm

Всичко изглеждаше толкова нереално. Появата на Тони бе последното нещо, което бях очаквала. Приемах присъствието му като подарък от съдбата – нещо, което да направи положението ми по-поносимо и да компенсира отнемането на живота ми. И бях благодарна. Отношенията ни бяха сложни и понякога неразбираеми, ала въпреки това той значеше много за мен. Много от хората си мислеха, че има нещо между нас, ала това бе просто за заблуда. Колкото и да се бях опитвала да спечеля вниманието му приживе, Тони така и не ме забеляза. Възприемаше ме като по-малка сестра – някого, когото да закриля. На мен обаче това никога не ми бе достатъчно. Няма значение какво желаех аз, защото нищо никога не ставаше както искам. Бях се примирила, че не мога да се сравнявам с Джил.
Помня, когато се запознахме. Бях попаднала в капана на ледените му очи, които пленяваха с изгарящите си пламъци, подвластна на харизмата, която излъчваше. Въздействаше ми с присъствието си; магнетичността, която излъчваше ме завладяваше и замайваше. Той бе от онези мъже, към които просто се чувствах дяволски привлечена, без каквото и да е обяснение. И не само аз. Всички жени се състезаваха за вниманието му, копнеейки поне за един поглед от негова страна. На мен може би ми харесваше контрола, който се стремеше да упражнява върху всичко наоколо. И въпреки че, бях сигурна, знаеше, че не може да ме подчини, не спираше да опитва. Много хора го смятаха за лош и страняха от него, вярвайки, че човечността му е отдавна отнета. Аз обаче го познавах и ми бе известно какъв огън всъщност гореше у него. Изпепеляващ и опустошителен, той поддържаше чувствата му живи. Тони не бе лош. Просто бе разкъсван между това да бъде добър човек и между всички възможности, които животът можеше да предложи на мъж като него.
Никога не ме бе съдел. Не му пукаше какво минало имах и в какви неприятности се забърквах. Често ме бе измъквал и прикривал като онзи път в управлението например. Или пък, когато бях откраднала онази полицейска кола и се бях озовала в затвора. Правех глупост след глупост, ала той никога не ми каза й дума. Не задаваше въпроси, които не исках да чувам. Винаги знаеше какво да каже. Познаваше всяка част от черната ми, прогнила душа. Не се интересуваше от парите ми или властта на баща ми, не ме използваше заради положението ми. Вдъхваше ми сигурност, която не можех да намеря у никого другиго.
Въпросът му отекна в ума ми и разруши стените, които бях изградила около себе си. Шокира ме и ме накара да замръзна. Дали бях добре? Никой не ме бе питал това тук. Мъртвите просто не се интересуваха от такива подробности, заети да се борят със своите собствени терзания. Бях пазила болката си дълбоко в сърцето си, криейки я от външния свят. Бе си моята малка, лична тайна. Добре пазена и непоказана на никого. Следващите му думи обаче ме довършиха.
Усетих парещите сълзи в очите си и рязко му обърнах гръб, за да не ги види. Не исках да показвам слабост пред него, тъй като той бе прекалено силен. Страхувах се, че може би реакцията му ще развали мнението му за непреклонността ми. Истината бе, че бях съсипана. Отчаяно се опитвах да върна изгубения си живот, въпреки че бях напълно наясно, че това е невъзможно. Разбира се, не спирах да се надявам и да опитвам. Бях прекалено млада. Не бях оставила нищо значително след себе си и ме болеше от мисълта, че не бях живяла както искам. Не бях живяла изобщо. Просто през последните седемнадесет години всичко, което бях направила, бе да оцелявам.
Прехапах устни, съсредоточавайки се върху физическата болка, за да прогоня психическата, и се опитах да стабилизирам дишането си. Спри да плачеш, Елена! Само че сълзите не спираха. Бяха чакали толкова дълго да покапят, че сега, когато бяха започнали, бяха ненаситни. Събрах сили да го попитам това, което ме бе измъчвало досега:
- Намериха ли тялото ми?

_________________
DON'T STOP LOOKING AT ME,
Once upon a time I was all alone. How you like me now? Do I turn you on? Now I got you drunk, hot and vulnerable. Show me what you want, give me what you want. Don't stop looking at me!---------------------------------------------------
avatar
Elle.
Nobody's perfect
Nobody's perfect

Брой мнения : 236
Join date : 03.09.2014

Допълнително
Изплатени грехове:
0/0  (0/0)

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I'm heading home, I'm almost there;

Писане by tony. on Вто Сеп 09, 2014 10:45 pm

Не задаваше въпроси с цел да я наранява,знаеше,пределно ясно му бе,че всичко това тук ще започне да я пречупва.Тя бе силна,той го знаеше,но също така имаше маска,която прикриваше една прекрасна млада дама.С нежно сърце и бушуващи чувства.Винаги е била във война със себе си,със света,освен с него.С него всичко бе като мет и масло.Всичко това преди,сега имаше толкова разлики колкото и прилики.Имаха толкова сходни черти и толкова различия,но между тях имаше хармония.Както цигулката не може без цигуларя,така и Тони не можеше без нея.Някак си тя поддържаше нещо в него.Въпреки че бе мъртъв,въпреки че умря влюбен в друга,не мисълта за нея го държеше,не беше Джил.След появата му тук,той тайно се надяваше да види това лице,така детско,но и така женствено.Защото вечер когато си лягаше,все още я сънуваше.
Въпреки че щеше да сънува Джил,до края на вечността,понякога в края се появяваше тя.
Елена.
Последва въпроса й.Въпрос,чийто отговор,щеше да нарани и двама.Докато бе жив,правеше всичко възможно да я изкара от главата си,защото факта,че не е успял да я опази го унищожаваше.А демоните му,онези гадни твари,всякаш изяждаха тъмната му душа,ден по ден.
Спомни си всичко.Мина така бързо като на филмова лента.Знаеше къде,кога,какво и как се е случило.От началото до края на тази лента,всичко бе...сложно.Спомни си,как я търсеха.Не бе спал 24 часа,търсейки я.Полицията искаше 72 часа,за да я търси, а за него това бе абсурдно.Спомни си как застана на моста.Там където често стояха заедно,гледайки изгрева от едната страна и залеза от другата.Тогава той чакаше изгрева и прехвърляше хилядите възможности къде може да е Ел.Нещо прихвана погледа му,нещо което се запечата в ума му.Брат му усети,че нещо става и понечи да каже недей,но Тони вече бе скочил във водата.Плуваше с все сила,докато не стигна до нея.Водата бе ледена,но той не трепереше заради това,трепереше заради ужаса който за първи път изпита.Никога не бе изпитвал нещо такова.Вдигна я на ръце и я изкара от водата.Седна на тревата и прегърна малкото й безжизнено тяло.В неговите ръце изглеждаше още по-малка.А сега...дявол да го вземе,имаше толкова ангелско изражение.Яростта и мъката не му повлияха никак добре.Стискаше тялото й,до момента в който не дойдоха ченгетата и патологът.Едвам се отдели от нея,едвам бе сдържал сълзите си.Не отиде на погребението,не можеше.Бе силен,но ако се появеше там,всичко щеше да рухне.За това замина,месец може би толквоа го нямаше...или повече.
После,когато се върна отиде на гробища,занесе любимите й цветя.Седна на пейката и стоя там,цели три дни.Нямаше нужда от съна,храна или вода.Имаше нужда от нея,тя да е там.Всичко се промени.Загубата й го промени.
Пое си дълбоко дъх.Усещаше,усещаше как плаче.Чувстваше това,което чувства и тя.Облекчението което го заля когато я видя,превърна моментално това място в рай за него.
Ще кажете какъв негодник е,но не мисля,че вие ще разбере.Да обичаше Джил,тя бе всичко,което някога е имал.Но това с Елена,винаги е било като един цял друг свят.Нещо което го правеше...човечен.Защото колкото и да обичаше Джил,тя никога не успя да го превърне в това,в което Елена го превръщаше.Знаете ли,може би имаше чувства към Елена,чувства които заравяше отново и отново,само и само да не загуби връзката и това между тях.Не си позволяваше да има нещо към нея,не и нещо повече от братска любов.Може би самосъхранението му пречеше.Знаеше,че ако си позволи да я обича,по онзи начин,по който само нея можеше,то това щеше да доведе до разруха.Може би страхът от това,че ще се превърне в един наистина различен човек,го плашеше.Той бе свикнал да е студен през голяма част от времето,като изключим времето с близките,с Джил,с...ЕЛЕНА.
Елена.Елена...оттекна като ехо в ума му.
Обърна я с лице към себе си.Погледна я в очите,очи които твърде дълго не бе виждал.А сълзите в тях,ги превръщаха в мъниста.Усмихна се.Целуна я по челото.Прегърна я силно,после се отдръпна,но все на същото разстояние стоеше.Искаше да я усеща близо до себе си.Искаше да е сигурен,че не е някоя илюзия.
-Аз...аз те намерих,ангелче.-обръщението...то дойде от само себе си.Нарече я така още в мига, в който се запознаха.То просто идваше и той не можеше и не искаше да го спира.За него тя бе ангел,неговият ангел.Неговото спасение от самия него.ТЯ бе единственото от което някога е имал нужда.
Съжалявам мила Джил,но трябва да сме честни,ти приличаше на нея,за това той си позволи да те обича.Защото,тя беше нещо,което той се опитваше да запази чисто,непокътнато.А ти...ти се появи в живота му,изневиделица и успя да засенчиш зарастващата се любов,от която той се страхуваше,защото знаеше,че ако я нарани,може да я загуби завинаги.Ти бе неговата маска,с която той скри истинските си чувства.Благодаря за всичко.

_________________
It's an illusion
No more games, I'ma change what you call rage
avatar
tony.
We are living without any hope
We are living without any hope

Брой мнения : 52
Join date : 07.09.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I'm heading home, I'm almost there;

Писане by Elle. on Сря Сеп 10, 2014 9:51 pm

Този поглед щеше да ме убие. Как, по дяволите, го правеше? Как можеше да ме накара да пламна само с движението на очите си? Всеки път, когато неговите се плъзгаха върху мен, притаявах дъх, зашеметена от статичното електричество помежду ни, което бе така любезно да изпраща вибрации по цялото ми тяло. Бях хипнотизира от излъчването му и подвластна на харизмата му. Винаги ми бе влияел така. Той бе нещо недостижимо за мен, символизираше забраненото, което така жарко желаех. Знаех, че никога нямаше да мога да го имам и това ме побъркваше, издигайки ме до нови висоти на лудост. Губех се в копнежа си, засищах се с надежда. Никога не ме бе гледал така както Джил. Не се опитваше да ме запали с поглед, макар че, въпреки това, аз вече горях. Вероятно ме възприемаше като по-малка сестра, към която никога не би развил чувства. Бях се примирила с това отдавна. Може би точно този факт бе и причината, която ме тласна към Джулиън. Той бе непокорен бунтар с плам в себе си. Намерих приликата и се захванах за нея. Имах нужда от нещо, което да ме разсее. От някого, който да изгони Тони от мислите ми. Бях влюбена в представата си за Джулиън, не в самия него. Мислех си, че, ако прекарвам достатъчно време с него, евентуално ще го заобичам. Само че не става така. Човек не може сам да реши на кого да отдаде сърцето си. Работата му при баща ми му бе осигурила нужната близост и възможност да се добере до мен, за да ме използва, а аз като първата глупава тийнейджърка бях паднала в капана му, прекалено отчаяна, за да се замисля. Затварях си очите с ясната представа, че любовта те води до това. Не любовта ми към него, а тази към Тони. Бях обсебена от желанието да му покажа, че не съм просто малко момиче и да му се докажа. Не обръщах внимание на трохите, съмнителните следи, които оставяше приятелят ми след себе си. Избирах да ги пренебрегвам, защото не исках да се вслушам в Тони, който непрекъснато ми повтаряше, че Джулиън бе измамник. Харесваше ми да си мисля, че ревнува; че го прави заради това. Само че той просто бе загрижен за мен и се опитваше да ме измъкне от водовъртежа на лъжите, в които се бях забъркала. Уви, не го бях послушала поради инатливия си характер. И сега се намирах на това място. Сама и нещастна.
Ала сега и Тони бе тук, а Джил я нямаше.
Чувствах се толкова самотна на този остров, като волна птичка с отрязани криле, затворена в клетка. Отнемането на живота ми ме ограничаваше и ме бе превърнало в затворник на собствения ми ум. Лутах се из него в търсене на изход от изкривената плоскост, по която се скитах, представляваща размитата реалност. Потъвах в халюцинациите си, опитвайки се да разгадая кое бе истина и кое – плод на въображението ми. С течение на времето бе започнало да става все по-трудно. Лудостта се бе просмукала в пукнатините на черепа ми и се опитваше да проникне в ума ми и да го завладее. Съпротивата ми драстично намаляваше, предавайки се пред настоятелността на проклятието ми.
Тони ме обърна към себе си и отговори на зададения въпрос, спирайки дъха ми. Премазваща болка скова гърдите ми и заплаши да ме срине. Очите му ме съсипваха. Той бе моята точка на пречупване. Имаше толкова много тъга, примесена с ярост, в тях. Имах чувството, че ще ме опустошат. Те говореха вместо него, а изражението му подсказваше емоциите му. Харесвах този Тони. Понякога си позволяваше да ми покаже част от същността му, да свали маската и да ме остави да погледна иззад нея. Разкриваше чувствата си и позволяваше на самоконтрола му да се пропука. Отпращаше обичайния за него студ и го заместваше с топлина. Не го правеше с другите, затова и никой наистина не подозираше какъв всъщност наистина бе този мъж. Ако можеха да видят истинското му аз, щяха да се влюбят точно толкова силно като мен.
Притисна ме към себе си, спирайки сълзите ми. Зарових лице в извивката между шията и рамото му, обгръщайки го с ръце. Имах нужда от близостта му, за да не изгубя ума си. Той успяваше да ме задържи в реалността. Караше ме да желая да остана.
- Джулиън го направи – прошепнах тихо – Ти беше прав. Толкова съжалявам!
А сега щеше да довърши започнатото. Щеше да приключи и с баща ми, след като аз не му дадох нужната информация. Само че въпросната щеше да застраши живота и на Тони, а аз не можех да си позволя това. Бях решила да си замълча съзнателно, знаейки каква участ ме очакваше. Страхувах се, че може би съм се провалила, след като той всъщност бе тук.
Отдръпна се от мен, но не скъси разстоянието помежду ни. Въздухът, представляващ невидима бариера, ме смущаваше. Исках да съм възможно най-близо.
- Как е татко? – очите ми срещнаха неговите.
Опитах се да прикрия болката си в тях. Баща ми не бе от най-загрижените и може би дори не се интересуваше, че бяха убили единствената му дъщеря. След смъртта на майка ми, той бе решил да се откаже от човечността си и да се превърне в студено копеле, вгорчавайки живота ми, тъй като и неговият не струваше. Мама също бе удавена. Убита. Отново от негови врагове. Бях споделила това с Джулиън и той бе решил да се прави на креативен, повтаряйки същото действие. Искаше да пробие стената, която баща ми бе издигнал, като го пречупи. Точно както проби моята, използвайки любовта ми.

_________________
DON'T STOP LOOKING AT ME,
Once upon a time I was all alone. How you like me now? Do I turn you on? Now I got you drunk, hot and vulnerable. Show me what you want, give me what you want. Don't stop looking at me!---------------------------------------------------
avatar
Elle.
Nobody's perfect
Nobody's perfect

Брой мнения : 236
Join date : 03.09.2014

Допълнително
Изплатени грехове:
0/0  (0/0)

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I'm heading home, I'm almost there;

Писане by tony. on Чет Сеп 11, 2014 8:50 pm

"-Елена!ЕЛЕНА!"-въртеше се в леглото си.Бе толкова изморен напоследък.Все бе недоспал,а още от ранни зори започваше да пуши.Всяка нощ сънуваше как я търси,а после стигаше до момента в който я открива.Как я извади от водата,как я притисна до себе си,опитвайки да я задържи,знаейки че вече отдавна я е изпуснал.Мразеше се,за дето не успя да я спаси.За дето не се погрижи за онова копеле.Бе я предуреждавал милион пъти,но тя държеше на своето.Това го побъркваше,искаше да се радва за нея,но това бе Джулиан.Този малък извратен измамник.Можеше да го унищожи само с поглед.А всякаш,всяко следващо събуждане ставаше все по-трудно.Ако трябва да сме честни,той искаше да умре.За първи път искаше такова нещо,но го искаше и бе твърдо готов да го стори.Такъв си бе Тони,реши ли нещо,ще го направи независимо от последиците.Въпреки че,едиственото което го държеше бе брат му,зара него все още не се бе хвърлил в някой бой,който щеше да донесе смъртта му.
Стана нервно от леглото.Хвана първото нещо,което му бе пред очите и го захвърли към стената.Беше бесен,отново.Да започнеш деня си по този начин не е никак приятно.Знаеше,че е Джулиан и знаеше,какво точно ще му стори.Просто не го бе доизмислил,не още,не бе завършено...
***
Не откъсваше очи от нея.Тя бе красива,не бе виждал друга като нея,нямаше и нужда.Защото знаеше,че я обича от мига в който я видя.Тук се сещам за нещо,което пасва пефектно,нещо от Стивън Кинг...мисля.
"Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат.
Но не само това, нали?
Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите - като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна.
Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере"
Какво ще кажете?Пасва.Искаше да е близо до нея,да я обргъща с любов,но той не можеше да показва така любов.Не вярваше в това,не вярваше че ще се справи с всичкото това.Искаше го,но не можеше просто да й каже "Обичам те" или "Влюбен съм в теб".В главата му милион пъти бяха минавали думи,които може да изпозлва,но той не искаше да са просто някакви си думи.Той искаше Думите.Които тя щеше да разбере,както той иска.Искаше да знае,че той никога нямаше да може да й даде това,от което има нужда всяка жена...романтична любовна връзка.Не бе такъв човек,той бе...сбъркан.Не ме обвинявайте,че го казвам,така си е.Той не си играше с чувствата си,а и не позволяваше някой друг да го прави и за това не знаеше,как да ги котролира или изразява,не и тези чувства.
Пристина я към себе си.Всякаш давайки всичката си жизнена сила на нея.Виждаше колко се бяха напукали стените,които преди да я загуби бяха така здраво зазидани.Искаше да й помогне,но не намираше правилния начин.Бе объркан,поне за сега.Трябваше му време за да свикне с всичката тази бъркотия.
-Щях да го убия,но явно не ми е било писано,аз да го направя.-в гласа му прозвуча разочарование и съжаление.Това бе извинението му за това,че не я е отмъстил.-Съжалявам,че не успях да те спася.Съжалявам,че не се погрижих за това копеле по-рано.Наистина.-тя го променяше.Никога през целия си съзнателен живот не бе ползвал думата "съжалявам" толкова,много пъти един след друг.Но този път,поне се усещаше цялата искреност,която можеше да прозвучи от неговите уста.Тя наистина го променяше.Правеше го различен,по-добър...
-Все същия,както си го остави.-вече се бе отделил от нея,но отново не бе прекъснал малката дистанция между тях.Искаше я близо до себе си.Да усеща така познатия й аромат,да вижда блясъка в очите й,който така му бе липсвал,да я вижда в цялата й прелест...Искаше я,искаше нея и всичката тази лудост помежду им.Това щеше да го направи щастлив.

_________________
It's an illusion
No more games, I'ma change what you call rage
avatar
tony.
We are living without any hope
We are living without any hope

Брой мнения : 52
Join date : 07.09.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I'm heading home, I'm almost there;

Писане by Elle. on Съб Сеп 13, 2014 11:13 pm

Знаех какъв мъж е Тони. Бях абсолютно наясно, че никога не би ми било лесно с него; че винаги ще трябва да се справям с трудностите помежду ни. Това обаче не ме бе спирало досега. Не се интересувах от студенината, с която отблъскваше хората, или от маската, която надяваше, за да прикрие какъв невероятен човек всъщност бе. Не ми пукаше за нищо от всички тези малки неща, които останалите смятаха за недостатъци. Аз ги намирах за предимства, защото всичките изчезваха, когато бе в мое присъствие. Може би бе заради приятелството ни или понеже ме смяташе за своя по-малка сестра. Само че с мен бе различно и аз се захващах за това като удавник за сламка, защото бе единственото, с което разполагах. Влюбените разчитаха и на най-малките знаци, на каквото и да е. Така бе по-лесно. Правеше чакането поносимо и вдъхваше поне малка доза надежда, достатъчна, за да ти помогне да издържиш.
Тони бе опасен. Това, да се забърквам с него, също не бе много безопасно. Само че копнеех за нещо истинско помежду ни. Познавах го от две години и бях станала свидетел на изграждането на голяма част от характера му и на писането на историята му. Знаех за някои от причините да е такъв, бях и информирана за много от нещата, с които се занимаваше. Мисля, че фактът, че работеше с баща ми, поясняваше достатъчно. За разлика от него обаче Тони имаше чиста душа и дълбоко в себе си сам знаеше, че не е лош. Нямаше значение колко се опитваше да се самозалъже и да заблуди останалите. Аз знаех.
Никога не се бях влюбвала. Нямаше значение колко гаджета бях сменила или с колко момчета се задявах. Те винаги имаха недостатъци, които отказвах да приема. И тогава се появи Тони и аз с удоволствие си затворих очите за неговите. Просто нещо се случи и аз паднах в капана на пленителната му, чаровна усмивка и мистериозните, ледени очи. Потънах в тях без желание да изплувам. Пеперудите започнаха да пърхат в корема ми, който се свиваше всеки път, щом го видех. Опитвах се да го впечатля и да го накарам да ме забележи. Вършех глупост след глупост, отчаяна за вниманието.
Знаех, че нямаше да бъде като с другите. Нямаше да ме боготвори и вероятно това бе едно от нещата, които ме привличаха. Сигурно нямаше да ме води по романтични срещи и нямаше да се държи като нормалните влюбени хлапаци. В началото, предполагам, щеше да е резервиран. Щеше да се опитва да ме изключи от малкия си личен свят, за да прикрие чувствата си, които така жарко желаеше да опази само за себе си. Само че накрая аз щях да стигна до него, до същността му и щях да го накарам да ме обикне. А, ако успеех да сторя това, щеше да ме обича безрезервно. Не ме интересуваше какво не можеше да ми даде, защото се нуждаеш само от това. Просто исках да ме обича.
Слушах извиненията му и сърцето ми се късаше от мъка. Не исках да се чувства така. Не желаех да го боли заради моите грешки и вината да го преследва. Поклатих глава и отместих поглед, опитвайки се да задържа парещите сълзи на мястото им. Пристъпих към него и се приближих на разстояние, за което бях сигурна, че е опасно. Повдигнах се на пръсти, за да изравня височините ни, и обгърнах лицето му с ръце.
- Моля те, замълчи! – прошепнах – Не съжалявай! Просто недей!
Аз не съжалявах. За пръв път може би бях истински щастлива. Този момент беше перфектен. Истински.
Бях сигурна, че погледът ми ме издава. Всичката болка и опустошителната любов, изписани в него, ме предаваха и разкриваха, превръщайки се в мои врагове. Ако досега по някаква невероятна причина не бе разбрал или не се бе досетил, сега сигурно знаеше. Да, непреклонната Елена Дю Куту бе неописуемо влюбена в него.
Тя бе импулсивна, първосигнална и луда.
И със сигурност бях и много глупава.
Защото се наведох и го целунах.
Притаявайки дъх, погледът ми се плъзна по чертите му, стигайки до устните й. Прехапах своите и ги слях с неговите, без да мисля за последиците.

_________________
DON'T STOP LOOKING AT ME,
Once upon a time I was all alone. How you like me now? Do I turn you on? Now I got you drunk, hot and vulnerable. Show me what you want, give me what you want. Don't stop looking at me!---------------------------------------------------
avatar
Elle.
Nobody's perfect
Nobody's perfect

Брой мнения : 236
Join date : 03.09.2014

Допълнително
Изплатени грехове:
0/0  (0/0)

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I'm heading home, I'm almost there;

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите