Вход

Забравих си паролата!

Vote for us ----
BGtop

Administrators







Latest topics
» Запази лик
Съб Сеп 27, 2014 1:12 pm by Nikkouline

» Въпроси...
Вто Сеп 16, 2014 6:11 am by Lily Evans

» Промяна на името
Пон Сеп 15, 2014 7:53 pm by viki1212

» Другарче за РП
Пон Сеп 15, 2014 7:46 pm by danielle bale.

» Mina Marian
Пон Сеп 15, 2014 7:43 pm by viki1212

» Търся си всичко останало
Пон Сеп 15, 2014 7:06 pm by Erin Grey

» Божидара Солер
Пон Сеп 15, 2014 6:54 pm by The Island Keeper

» She was just a girl with sexy body and many problems - Erin Grey
Пон Сеп 15, 2014 6:47 pm by The Island Keeper

» Sweet dreams are made of this;;
Нед Сеп 14, 2014 7:53 pm by Nastya.


no love, no life, no end inside;; tony harris

Go down

no love, no life, no end inside;; tony harris

Писане by tony. on Нед Сеп 07, 2014 4:29 pm


it won't get any better

tony harris | twenty-six
 bound spirits | fc:max irons
known as moore



Все още мълчеше.А мълчанието започна да се превръща в болка.Яростта му започна да преминава щом тя се разплака.Затвори очи.Наслади се на допира й и издиша тежко.Отдели се,погледна я и отвори вратата.Седна до нея и я взе в себе си,като малко дете.Прегърна я и започна да гали косата й.Тази прекрасна коса.Знаеше колко я успокоява това.Все още мълчеше,трябваше му още малко докато сформира отговора си.
-Забрави за това.-гласът му бе дрезгав,изпълнен с вина.Започна да се чувства виновен,че тя плаче,че е изплашена.Притисна я към себе си.Големите му ръце стискаха малкото й тяло,но не по груб и отблъскващ начин,а изпълнена с любов и загриженост прегръдка.Целуна нежно меката й коса.
-Искам да спреш да плачеш.-за Тони сълзите бяха слабост.Никога не си позволяваше да плаче,не обичаше да показва слабостите си.
Седна,опъвайки краката си на леглото придърпа я и я сложи на гърдите си,отново обгърнал с ръце малкото й тяло.Беше толкова слаба,че хората сигурно си мислеха,че е анорексичка.Не спираше да целува челото й,Все още се долавяха леките й хлипания,а това го караше да я притиска все повече към себе си.
-Добре ли си?-гласът му бе придобил нормалното си звучене.Дръпна я на страни за да може да види лицето й .Размазаната спирала,все още влажните бузи,предизвикаха усмивка на лицето му.Обожаваше да се наслаждава на красотата й.Тя беше като ангел,колкото добра,толкова и красива.
-Красива си.-погали нежно косата й,сложи ръка на кръста й и я дръпна към себе си.Целуна я.


-Тони?-чу се тих глас,всякаш бе така далеч.Тони се размърда и отвори очи,осъзнавайки,че това е просто сън.
-Какво?-гласът му бе дрезгав и тих.Изправи се до седнало положение и погледна към Джил.
-Добре ли си?Бълнуваше.-гласът й бе загрижен.Винаги се държее добре с него.
-Да,добре съм.-лека усмивка,последвана от целувка по челото й показа,че трябва да го остави сам.Не беше добре.От 6 месеца сънуваше този сън,а така и не можеше да види момичето от съня си.Дали не помнеше или просто наистина все още нямаше лице,това въпросно момиче.Знаеше,че е красива и по някаква странна причина имаше нещо към нея.
Разтърси глава,стана от леглото и застана пред огледалото.
-Това е сън,просто сън.-повтаряше си го всяка сутрин,но нещо му подсказваше,че скоро ще е нещо повече от просто сън...
Сън.
Така и не стигаше до края,не можеше да види какво се случва...
После последва срещата с нея.Красива,това бе неговото разбиране за красота,а тя бе съвършенна.Не би и помислил,за по-добра.Имаха нещо повече от просто връзка...от просто любов.За първи път бе позволил на сърцето си да затупти истински,да се стопли...
Сега разбираше грешката си.Защото заради нея,последва смъртта му.Измъчваха го цяла седмица,докато накрая не решиха да го разтрелят...до скоро помнех бройката,на куршумите забили се в тялото му...всякаш беше вчера.Забърка се с грешното момиче или всъщност,тя се забърка с грешното момче.Все още не можеше да си обясни как се стигна до тук.Как позволи на някаки отрепки да го убият...с неговите методи.
Но като се замисля,той бе едно издържливо копеле.Спомням си колко търпелив беше,но и колко хладнокръвен.Не веднъж съм виждала как дърпа спусъка.Заканеше ли се,че ще му се молят за живота...то бе въпрос на време това да стане реалност.И никога...абсолютно никога не бе милостив.Имаше хора,които според него,заслужаваха да живят този скапан живот.Той бил,по-лошият избор от смъртта.
Умен,издържлив,хладнокръвен.Може би това го описваше най-добре.От глава до пети.Искаше ми се характера му да не бе толкова твърд и да си бе седнал на задника...сега знаех,че никога повече няма да го видя.Толкова твърдоглав,че освен брат му,друг не спореше с него.Обаче имаше качества в характера му,които ме изумяваха.Беше жертвоготовен...нещо наистина интересно за такъв задник като него;някъде вътре в него имаше нещо топло,нещо което го накара да ме спаси и да ме вземе под крилото си;трудно позволяваше на чувствата си да го контролират.Но понякога нервита му избухваха и той бе готов да погребе цял град в кървави води...



avatar
tony.
We are living without any hope
We are living without any hope

Брой мнения : 52
Join date : 07.09.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: no love, no life, no end inside;; tony harris

Писане by The Island Keeper on Нед Сеп 07, 2014 7:44 pm

Добре дошъл, мъртвецо! 
Способност - внушение чрез глас - както успокояваше Джил, така ще можеш да внушаваш на останалите какво искаш те да правят.
Проклятие - онзи така налудничав сън ще те преследва вечно.
avatar
The Island Keeper
I'm the crazy bitch around here
I'm the crazy bitch around here

Брой мнения : 54
Join date : 31.08.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите