Вход

Забравих си паролата!

Vote for us ----
BGtop

Administrators







Latest topics
» Запази лик
Съб Сеп 27, 2014 1:12 pm by Nikkouline

» Въпроси...
Вто Сеп 16, 2014 6:11 am by Lily Evans

» Промяна на името
Пон Сеп 15, 2014 7:53 pm by viki1212

» Другарче за РП
Пон Сеп 15, 2014 7:46 pm by danielle bale.

» Mina Marian
Пон Сеп 15, 2014 7:43 pm by viki1212

» Търся си всичко останало
Пон Сеп 15, 2014 7:06 pm by Erin Grey

» Божидара Солер
Пон Сеп 15, 2014 6:54 pm by The Island Keeper

» She was just a girl with sexy body and many problems - Erin Grey
Пон Сеп 15, 2014 6:47 pm by The Island Keeper

» Sweet dreams are made of this;;
Нед Сеп 14, 2014 7:53 pm by Nastya.


Welcome to the show...

Go down

Welcome to the show...

Писане by Nastya. on Пет Сеп 05, 2014 7:59 pm

Настя преглътна нервно. Какво беше това? Някакво представление? Шоу, в което насила е станала участник? Илюзия или налудничава фантазия? Каквото й да бе, тя искаше отговор. Но преди това, нека започнем от самото начало.
Началото на един съвсем обикновен ден. Да, това беше точното определение. Стрелките на часовника показваха седем часът. Звукът от тиктакането огласяше стаята. Първите слънчеви лъчи вече бяха осветили помещението. Нежният полъх на свежия вятър погали лицето на светлокосото девойче. Тя бавно отвори очи и пое дълбоко въздух. Да, беше началото на един съвсем обикновен, летен ден.
Момичето бавно се надигна от леглото. Въпреки че не бе уморена, тя се чувстваше сънена. Все пак успя да стъпи здраво на краката си. С бавни крачки се отправи към банята и побутна вратата зад себе си. Двадесет минути по-късно излезе свежа като краставичка. Прокрадна се като призрак през коридора и навлезе в кухнята. Закуската й се състоеше от плод и чаша топло мляко с мед. Даваше й енергия и сила, да издържи половината от деня, който винаги бе изпълнен с леко дразнещи и еднообразни случки. Ставаш, отиваш на работа, прибираш се и лягаш. Наблюдаваше това всеки път. Беше ужасно скучно за нея, която бе просто наблюдател, а какво ли оставаше за онези, който го изживяваха.
Лединков се облегна на прозореца и се вгледа в улицата. Беше доста оживена, което доста учуди девойчето. Там, където живееше бе доста тихо и спокойно, но не и днес. Тя отпи няколко глътки от чашата, пълна с топлата, сладникава течност, след което отмести поглед от минувачите. Днес нямаше да излиза. Нямаше смисъл. Или поне така си мислеше. Анастасия отдели тялото си от стената и остави питието си на барплота. Мина през всекидневната, за да стигне до стаята си, но преди да напусне, малкото старо радио се включи. Брюнетката извъртя главата си в посоката, от където идваха последните стихове на една стара, но наистина хубава песен. До поставката, на която стоеше радиото, бе застанала Таби - призрачна котка, която се въртеше около момичето. Също като приятелката си, той се наслаждаваше на мелодията. Когато свърши, обаче, не последва друга песен а реклама.
"Искате ли да разнообразите скучните дни с нещо вълнуващо? Искате ли да се впуснете в свят изпълнен с приключения и невероятна забава? Ако да, то не губете повече време и посетете нашия Лунапарк."
Сия бавно стовари погледа си върху котарака, на чиято муцуна сякаш се бе изписала усмивка. Девойката поклати глава, в знак на отказ усещайки на къде бие спътникът й. Но напразно. Таби искаше да накара момичето да се усмихне и да се отърси от негативните мисли поне за миг. Не я бе виждала да се усмихва поне не скоро.
Светлокосото момиче стоеше на около петдесет метра от Лунапарка. Дишаше учестено и усещаше как ритъма на сърцето й става все по-бърз и по-бърз. Няколко кичура коса се отделиха от небрежния кок, който си бе направила и нежно закриваха малка част от лицето й. Стискаше здраво малък, за съжаление, заледен предмет в ръцете си, а лекият вятър полюшваше крайчеца на роклята й. Погледна безплътния си приятел и се усмихна съвсем незабележимо. Настя знаеше, че Таби не може да я придружи. Бе твърде опасно. Без повече да се церемони, тя се отправи към входа.
Огромният надпис 'Лунапарк' се извисяваше на четири, може би пет, метра над нея. Огромни тълпи от хора прииждаха,  много малка част си тръгваха. Девойката внимателно се движеше из навалицата, като отделяше еднакво внимание на всяко нещо покрай, което минаваше. Наистина бе различно, дори невероятно. Величествени шатри в най-различни цветове, издигаха покриви, които се губеха в небесата. Всякакви светлинки блещукаха наоколо и привличаха вниманието на посетителите. Хора, издигащи се на два-три мера над земята, обикаляха наоколо в разноцветни панталони и шапки със странна форма. Фокусници, вадещи зайци от цилиндрите си. Факири, гадателки и още какво ли не. Силната музика и мирисът на захарен памук бяха перфектния завършек. Беше неописуемо. Просто страхотно. Момичето се оглеждаше и усмихваше, сякаш за първи път.
Но тези еуфорични чувства бяха грубо прекъснати в мига, в който Настя едва не се докосна до един непознат за нея мъж. Пристъпа назад като попарена, за щастие, избягвайки допир с младежа. Само мисълта за катастрофалните последствия от едно нейно незначително докосване, караха синеоката девойка да настръхне дори да се уплаши.

_________________
SHE SAYS SHE TALKS TO ANGELS
She keeps a lock of hair in her pocket She wears a cross around her neck Yes the hair is from a little boy And the cross from someone she has not met Not yet Says she talks to angels They call her out by her name -------------------------
SAYS THEY CALL HER OUT BY HER NAME
avatar
Nastya.
We can do better.
We can do better.

Брой мнения : 60
Join date : 04.09.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Welcome to the show...

Писане by Alexander de Beaufort on Съб Сеп 06, 2014 3:11 pm

Шумовете плахо утихваха в ума на Алекзандър. Момчето седеше смирено на високото виенско колело, разположено между две други игри, а тялото му нежно се носеше към небесата. Пред полезрението му се разкри невероятната гледка на почти залязващото слънце, а блещукащите светлинки, които обагряха така красиво другата част на острова, леко се размиваха в стъклените му, кафеникави очи. Щом колелото спря, на върха се озова дю Буфорд, чийто съзнание все още бе запленено от нещата, които галеха душата му. Косата му внимателно се вееше под появилия се нависоко вятър, оставяйки буйните му къдрици да танцуват своя мистичен танц. Аромата на прясно омотан памук, изкопчи грешника от транса, в който бе попаднал, приютявайки го в нов. В съзнанието на мъжа изникна спомен от миналото. Момент, който вечно щеше да пази в себе си.
Отново беше лято. Отново слънцето обагряше небесата със своите златисто-червеникави отенъци, а музиката на Лунапарка се рееше наоколо, зареждайки посетителите му с добро настроение. Мъглата, излизаща от машината предназначена за изкуствен дим, покриваше твърдия под, създавайки илюзия, че увеселителния парк всъщност се намираше в небесата, където птичките пееха, облаците танцуваха, а смеховете на хората гърмяха като типичните гръмотевици.
Още преди спомена да се бе избистрил в подсъзнанието на мореплавателя, човека, отговарящ за огромната машина го прекъсна:
- Господине, трябва да слезете. - Алек отръска глава и стъпи гладко на дървената платформа. Щом слезе и от стълбите пое устремено из заграждението, за да намери нещо,  с което да се занимава, колкото да не се прибере вкъщи. По пътя към една от огромните шатри, чийто размери надхвърляха тройно иначе метър и деветдесет сантиметровия посетител, украсена с куп балони и най - различни празнични ленти, тъмнокоското се блъсна в момиче, чийто очи го заплениха веднага. В тях се четеше огромна мъка, умело прикрита с иначе невинната й усмивка.
- О, прощавай! Толкова съм непохватен. - бузите на Алекзандър пламнаха, а червеникавия отенък бавно превзе цялото му лице. Той плъзна невинно ръка, заравяйки пръсти в задната част на косата си, докато глуповатата усмивка накарала устните му да се извият неволно, се опитваше да прикрие чувството на неудобство.

_________________
avatar
Alexander de Beaufort
Nobody's perfect
Nobody's perfect

Брой мнения : 255
Join date : 17.08.2014
Age : 22

Допълнително
Изплатени грехове:
0/0  (0/0)

Вижте профила на потребителя http://sinnersisland.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Welcome to the show...

Писане by Nastya. on Нед Сеп 07, 2014 12:28 pm

Анастасия стоеше неподвижно. Хората минаваха покрай нея, а някой дори се спираха на няколко крачки и поглеждаха в посоката, в която тя самата бе втренчила погледа си. Какво всъщност гледаше девойката толкова съсредоточено, че да се сблъска с един от минувачите? Малка червена палатка, която единствена се открояваше в тъмното. Лединков леко присви очи, успявайки да прочете заглавните букви, който представяха местенцето. ''ВЕЛИКАТА ПРОРОЧИЦА ГРЕТЕЛ'' думите ненадейно изплуваха в съзнанието й. Момичето леко присви устни. Последва и въздишка, която явно показваше колебанието, което изпитва. Да, на детето за миг й се прииска да влезе, въпреки че не вярваше в подобни измишльотини. За нея това бяха хора, които просто се чудят как да ограбят наивните посетители на лунапарка. Чиста загуба на време. Но, от друга страна, всичко изглеждаше толкова примамливо, че би накарал всеки да прекрачи входа дали, за да се посмее, или да задоволи любопитството само те си знаеха. Колебливостта на Настя я накара да поеме крачка назад, с което и предизвика нежелания сблъсък.
Имаше моменти, в които човек просто не бе подготвен за нещата, които съдбата му поднасяше. Никога не бе мислил, че нещата биха се развили по този начин. Допускаше, че може да се случи, но на някого другиго, ала не и на него самия. Странни бяха човешките същества. Наистина странни.
Не можеше да се каже, че Настя се намираше в подобна ситуация. Да, най-малко очакваше, че точно днес, в този момент, ще стои срещу привлекателно тъмнокосо момче, по средата на кипящия от живот лунапарк, чиято музика и забавления пренасяха посетителите му в един нов приказен свят. Не можеше, обаче, да се каже, че беше изненадана и блокирала. Веднага можеше да започне разговор, колкото и трудна да бе или просто да се извини и да се понесе нанякъде като призрак, бродещ в нощта. Разбира се, първият вариант й се стори по-приемлив.
- Вината е изцяло моя. - гласът й се разля като кадифена мелодия, едва доловим поради шумотевицата създадена около двамата непознати. Студените й ириси трепкаха като самотни звезди из небесната шир преди да се спрат върху брюнета. Уви отново се стрелнаха някъде другаде, преди Сия да успее да зърне неговите очи. На лицето й изгря приветлива усмивка, а тя самата се заигра със собствените си пръсти, което единствено издаваше колко притеснена се чувства в този момент.
Този така кратък момент бе достатъчен на светлокоската да забрави напълно за къде се бе запътила. Единственото, върху което се бе съсредоточила бе зараждащият се разговор между нея и събеседника й.

_________________
SHE SAYS SHE TALKS TO ANGELS
She keeps a lock of hair in her pocket She wears a cross around her neck Yes the hair is from a little boy And the cross from someone she has not met Not yet Says she talks to angels They call her out by her name -------------------------
SAYS THEY CALL HER OUT BY HER NAME
avatar
Nastya.
We can do better.
We can do better.

Брой мнения : 60
Join date : 04.09.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Welcome to the show...

Писане by Alexander de Beaufort on Пон Сеп 08, 2014 2:34 pm

П.П. Ужасно се извинявам за закъснението!

Алекзандър потъна в звуците, каращи цялото му съзнание да кънти. Бе запленен от порцелановата кожа на събеседничката си. Зелените й очи грееха като бисери насред океана, чийто тела нежно се осветяваха от лунната светлина, успяла да пробие дебелата мантия на водата. Русите й коси внимателно се развяваха от полъха на лекия бриз, а красивата й усмивка и топлотата, излъчваща се от думите й директно заплениха младежа. В корема му се загнезди онова приятно чувство, което изпълни цялото му съществуване с блажение. Никога не е предполагал, че някога ще срещне толкова необичайно момиче на място като това. За него, светлокоската изглеждаше като създание излязло от книга или от онези ангели, в които така истински вярваше. Кръглите му очи не можеха да отделят поглед от нейните. Светеха така невинно, отразявайки в същото време мъката в душата й . Хората бяха прави, че очите са прозорец към душата. А в нейните се усещаше толкова мъка, неспокойствие, но в същото време топлота и любов.
- Прощавай, отново. - Буфорт се засмя неловко, в опит да прикрие срамежливостта си, след което прокара за пореден път пръсти през гъстите си коси. Беше му станало като навик. Винаги докосваше кафявите си къдрици, щом бузите му пламваха от срам. Не обичаше да се запознава с нови хора и не защото бе необщителен. Напротив. Срамуваше се от себе си. Не знаеше дали е достатъчно добър, че да съществува. Не искаше на никого да го товари с живота си. Уви, желанието му да се запознава с нови индивиди контрастираше с целия му характер.
- Приятно ми е! Аз .. ъм .. казвам се Алекз. - Алек присви леко очи, премествайки се леко настрани, където сянката, създала се от съседната машина, можеше да скрие лицето му. Мъжа плъзна леко треперещата си ръка в пространството, готов да поеме нейната. По глуповатата усмивка личеше, че високият странник хареса на мига девойката. Нещо в нея го привлече. Може би точно това, че тя изглеждаше като герой, излязъл от купищата книги, с които обикаляше океаните. Обичаше да чете. Дори прекалено много. Героите от всеки роман бяха станали като част от съзнанието му, заменяйки хората, наранили го до болка.

_________________
avatar
Alexander de Beaufort
Nobody's perfect
Nobody's perfect

Брой мнения : 255
Join date : 17.08.2014
Age : 22

Допълнително
Изплатени грехове:
0/0  (0/0)

Вижте профила на потребителя http://sinnersisland.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Welcome to the show...

Писане by Nastya. on Вто Сеп 09, 2014 6:21 pm

Тишината и самотата бяха най-добрите приятели на светлокосата девойка. Сред тях, тя се чувстваше в безопасност. Не се страхуваше, че може да нарани някого неволно или, че ще бъде наранена. Бяха й верни, защото винаги бяха до нея. Нямаше опасност да ги изгуби. Затова й бе някак странно, че се намира на толкова шумно и пълно с 'хора' място. Но определено се харесваше на детето. Музиката ехтеше наоколо, завъртайки я в ритъма си. Умесена със смеха и усмивките на околните, мелодията сякаш оживяваше. Пренасяше слушателите си в един нов свят, изпълнен с приключения и забава.
Настя все още се чувстваше притеснена, но не съжаляваше. Рядко се радваше на чужда компания, а и имаше нещо в този мъж, което бавно, но ефикасно подклаждаше желание за близост в госпожица Лединков. Дали бяха кадифените му къдрици, които закачливо подскачаха при всеки лек порив на вятъра, или тъмните му очи, които сякаш я подканваха да се доближи още съвсем малко. А може би бе усмивката, зад която се криеше несподелена мъка, молеща за малко разбиране. Каквото и да бе, то определено действаше на светлокосата като наркотик. Караше я да иска още и още, пренебрегвайки опасността от свръхдоза.
Може би си позволи да се взира в шоколадовите му ириси прекалено дълго. А може би перфектно изваяните му черти я бяха запленили до толкова, че да не може да откъсне очи от момъка. Или просто й бе писнало вечно да бъде сама и единственото, за което така силно жадуваше бе човек, с когото да сподели тъгата си. Някое същество способно да внесе капка цвят в сивото й ежедневие. Но колкото и да се нуждаеше от това, Анастасия бе наясно с факта, че не може да си го позволи. Не и след като знаеше на какво е способна.
Често се чудеше с какво е заслужила това? През целия си живот, макар и кратък, постъпваше по правилния начин. Не се забъркваше в неприятности, най-вече защото не излизаше от дома си, ала това се дължеше на интровертния й характер. Слушаше родителите си, грижеше се за брат си, обичаше го, въпреки мерзостите, които й причиняваше. И в крайна сметка свърши тук. Въпреки недоизяснените причини вероятно така бе най-добре.
Крайчетата на устните й се закривиха, оформяйки сърповидна усмивка на лицето на детето. Леко ги притвори, след което изрече името си.
- Анастасия. На мен също ми е приятно. - довърши тя преди да отправи зеленикавите си ириси към момъка, който упорито се спотайваше измежду сенките на нощта.
Сърцето на русокосата трепна, а тя самата притаи дъх в момента, в който Алекс й подаде ръка. Лицето й, което по принцип бе бяло, пребледня наподобявайки платно за рисуване. В миг девойката плъзна ръцете, скривайки ги зад собствения си гръб. Игривото пламъче, блещукащо в очите й, угасна, а тя премести пъстроцветните си ириси някъде в нищото. Сведе глава, чувствайки се ужасно за невъзможността й да се здрависа с тъмнокосия.
- Простете за грубостта, но мисля ще е по-добре, ако не ви докосвам. - промълви тихо момичето. В гласът й се долавяше нотка тъга, огромна доза неспокойство и неудобство. Но пред това да го превърне в ледена статуя, на която може да се любува с векове, тя предпочете да бъде погълната от водовъртежа на срама.

_________________
SHE SAYS SHE TALKS TO ANGELS
She keeps a lock of hair in her pocket She wears a cross around her neck Yes the hair is from a little boy And the cross from someone she has not met Not yet Says she talks to angels They call her out by her name -------------------------
SAYS THEY CALL HER OUT BY HER NAME
avatar
Nastya.
We can do better.
We can do better.

Брой мнения : 60
Join date : 04.09.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Welcome to the show...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите