Вход

Забравих си паролата!

Vote for us ----
BGtop

Administrators







Latest topics
» Запази лик
Съб Сеп 27, 2014 1:12 pm by Nikkouline

» Въпроси...
Вто Сеп 16, 2014 6:11 am by Lily Evans

» Промяна на името
Пон Сеп 15, 2014 7:53 pm by viki1212

» Другарче за РП
Пон Сеп 15, 2014 7:46 pm by danielle bale.

» Mina Marian
Пон Сеп 15, 2014 7:43 pm by viki1212

» Търся си всичко останало
Пон Сеп 15, 2014 7:06 pm by Erin Grey

» Божидара Солер
Пон Сеп 15, 2014 6:54 pm by The Island Keeper

» She was just a girl with sexy body and many problems - Erin Grey
Пон Сеп 15, 2014 6:47 pm by The Island Keeper

» Sweet dreams are made of this;;
Нед Сеп 14, 2014 7:53 pm by Nastya.


Валънтайн Рейн

Go down

Валънтайн Рейн

Писане by Валънтайн on Чет Сеп 04, 2014 9:59 pm

Име: Валънтайн Рейн
Години: 366
История: Краткият човешки живот на Валънтайн започва и приключва по време на “Горящите времена” – периодът, в който безброй невинни жени са били изгорени живи на клада в Салем. Майка му никак не е била една от тях… и никак не е била невинна. Ако, разбира се, приемем, че да си вещица, е престъпление… Мракът сякаш винаги е бил част от живота му – дори преди напълно да му се отдаде. В дома му, в който са живели с единствения му родител – Лита, е било забранено да се говори за баща му, чиито останки украсяваха стените на стаите им, по които свещи хвърляха плашещи танцуващи сенки всяка нощ. Да речем, че не е обичала изневярата… и мъжете, като цяло. Освен любимия си син, който пазеше като… гримоарите си. Валънтайн, който загина на осемнадесетия си рожден ден, за да се роди отново. Но преди това да се случи, можеше да се похвали със спокоен живот. Като изключим моментите след полунощ, когато майка му говореше с гласа на Дявола. Беше някак смущаващо, но пък беше свикнал. Лита носеше единствено черни дрехи и всеки ден се събираше в кръг с приятелките си, които не бяха кой-знае-колко по-различни от нея – но имаше един закон: никоя не трябваше да знае за съществуването му – бяха известни като големи мъжемразки. Това е и причината той да прекара човешкия си живот в мрак – майка му бе побъркана - заключваше го през нощта, а през деня можеше да се разхожда, като се прави, че не я познава. Разбира се, сега я мразеше безкрайно за това… но и я обичаше, защото в крайна сметка бе единственото, което имаше – а по онова време страхът от ловците на вещици се бе превърнал в константа, която го стряскаше дори повече от яростните й изблици. Вцепеняващото мозъка еднообразие на живота им бе прекъснато, когато с разрушителна сила тайната на Лита ги разби в една по-ужасяваща реалност. По време на един от поредните им ритуали за защита, една от кучките го надуши. Явно е била нова. Разбира се, очевидно е какво се случи след това. На Лита не бе дадена възможност да скърби за него, тъй като те се погрижиха за нея… но поне умря бързо и безболезнено – все пак са таяли някаква лоялност дълбоко в черните си разядени сърца. Беше им някак благодарен, защото стъклено-тъжните й очи не биха понесли бруталния начин, по който те го убиха – в тази нощ той умря, за да се роди. Наказанието му бе да бъде превърнат в безсмъртно същество – ходещ труп. Вампир. По ирония на съдбата, използваха вампирската кръв, която майка му държеше в малка стъкленичка на стената. Процесът бе далеч по-ужасен от клишетата, с които бяха изтъкани приказките за лека нощ на децата. Валънтайн стоеше далеч от спомените за огъня, който сякаш разяждаше цялото му тяло отвътре. Ужасното на тази промяна бе, че на мястото на всичко останало, се настани Мракът. Дните му в началото на този нов живот не се различаваха от този, който води и сега – преплетени в една безкрайна мъгла, изпълнени с апатия, граничеща с кататония. Периодите, в които искрици си пробиваха път през летаргията, бяха ефимерни. Какъвто беше животът и на тези, които заставаха на пътя му. А имаше и предимство пред другите вампири, което обожаваше – контролираше огъня – кучките, които го превърнаха в това брутално съзнание, не си направиха сметка, че дете на вещица би било най-ужасният им враг като вампир. Затова и той се превърна в най-страшният кошмар на Лита – ловец на вещици. И именно благодарение на неговата способност… периодът беше “Горящ”. Но най-необичайното в неговото проклятие бе, че отвори очи за нов живот не у познатият му дом. А на Островът на Грешниците.


Външен вид: Вампирът не бе фен на късите коси - какво клише, а? Често непокорни черни кичури коса падаха пред лицето му, което му придаваше по-мрачен и мистериозен вид... Безизразните му очи бяха сякаш от стъкло – с цвят на безлунна нощ. Обожаваше своята призрачно-бяла кожа, присъща на всички вампири /отделяше повече от нужно време пред огледалото... макар и да се чувстваше перфектен и без друго - бе нарцистичен задник, изгубил отдавна своята мярка за скромност/. Виден естет и гастроном (поне той се определяше като такъв – о, иронията…) - носеше единствено черни и изискани дрехи, което затрудняваше тези около него да разберат дали всъщност се е запътил към нечие погребение или бал. Всяко негово движение бе обгърнато в енигма.

Характер: Не отнемаше много време на хората да разберат, че си имат работа с нарцис – поне привидно бе така. Защото той държеше да бъде така – вероятно защитен механизъм, който работеше безотказно и безпогрешно в продължение на столетия. Макар вампирската му същност да пръскаше искри на негативизъм във всяка обстановка, той всъщност бе ужасно сърдечен – фен на литературата през Викторианската епоха, променила мирогледа му и оставила най-дълбока следа в неговия характер – Валънтайн сякаш бе затворник на този период – затвор, в който се чувстваше повече от уютно. Но въпреки тези неприсъщи чувства за неговата раса… неговият, така наречен, живот бе на първо място в приоритетите му… подиграваше се на книгите, в които вампирите оцеляват с кръв от животни. Но в никакъв случай не прибягваше и в другата крайност – винаги избавяше жертвите си от мъките им за секунда. Избягваше дългите разговори - предпочиташе лаконичността. Често изпадаше в летаргия, граничеща едва ли не с кататония... което е напълно типично за един вампир, заключен в безконечността на времето. Страничните ефекти бяха подобни на тези, които носи със себе си шизофренията.

avatar
Валънтайн
Evil is not made it is born
Evil is not made it is born

Брой мнения : 1
Join date : 04.09.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Валънтайн Рейн

Писане by The Island Keeper on Пет Сеп 05, 2014 9:33 am

Добре дошло, мило вампирче!
Способност - пирокинеза
Проклятие - единствената кръв, която можеш да задържиш в организма си е вещерската. т.е. само с тях ще трябва да се храниш.
avatar
The Island Keeper
I'm the crazy bitch around here
I'm the crazy bitch around here

Брой мнения : 54
Join date : 31.08.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите