Edelin Miles

Edelin Miles|20|White Spirits/Angel|FC: Crystal Reed

“I’ve been making a list of the things they don’t teach you at school. They don’t teach you how to love somebody. They don’t teach you how to be famous. They don’t teach you how to be rich or how to be poor. They don’t teach you how to walk away from someone you don’t love any longer. They don’t teach you how to know what’s going on in someone else’s mind. They don’t teach you what to say to someone who’s dying. They don’t teach you anything worth knowing.” - Neil Gaiman, The Sandman, Vol. 9: The Kindly Ones

Приемното семейство било една от най-мощните фамилии и от Еделин Майлс се очаквало да бъде на върха на статистиката, но не беше така. Израснала, Еделин била момичето, което винаги ще изберат последно. Братята и сестрите й били избирани винаги първи от родителите им. Най-добрият й приятел винаги избирал работата, училището или другите си приятели. И нямала никакви таланти, които да я открояват от останалите. Майлс притежавала нещо, което да я отличи и когато разбрала за него, започнала да го използва. Семейство Майлс не били от хората, които биха показали, че се обичат, не и по нормалния начин, но в едно били наистина добри: харченето на пари. Парите бяха единственото нещо, с което човек може да получи това, което си поиска и в случая на семейство Майлс да си купиш щастие с пари, било реално. Когато родителите й пропуснали рождения й ден й подарили допълнителни подаръци. Когато братята й забравили да я вземат от тренировки по футбол й дали 100 долара, за да си мълчи. Подаръци от лявата и от дясната й страна валяли, когато била разочарована и това я накарало да осъзнае, че не може да има вяра на никого другиго, освен на себе си. Научила се и че парите наистина могат да купят прошка, приятели и кой знае... Ако би пожелала дори и любов. Въпреки факта, че всички около нея използвали пари, за да бъдат щастливи, тя мразела този факт. Нямало нищо  дълготрайно и постоянно в живота й, освен парите. Макар и с омразата си, брюнетката никога не би хвърляла парите си, както правели родителите й й братята й.

В гимназията не била популярна, но можела да си го позволи, заради парите. За разлика от някои други момичета, тя не била царствена и усъвършенствана, привилегирована. Еделин не мълчала, нещо което мислела че никога няма да стане. Смеела се на собствените си шеги и дразнела останалите. Надутата й самооценка не била привлекателна, но кой се интересувал, след като бил подкупен. Често се случвало да купува нещо на "приятелите" си, като признателност, че са с нея. И естествено с течение на времето тя била призната. Вече не била никоя. Макар и да не било истинско, както тя искала, Еделин  се почувствала така, сякаш намерила любовта, която смятала че никога няма да получи, от "приятелите" и семейството й.

Животът й бил устроен странно. Сякаш карала скейтборд, но не знаела къде отива. Но родителите й били обезпокоени и разгневени от нейната безотговорност. Тя не се опитвала да бъде нещо различно от останалите. Мислели, че е дошло времето момичето им да порасне, но тя продължавала да живее в "златното" минало. Завършила, но я очаквала работата. Нещо, което ненавиждала още повече.

Но оттогава се променила драстично. Спряло да й пука за богатствата и затова дали някой ще я хареса или не. Била себе си.

Еделин тъкмо затваряше книжарницата, когато някой запуши устата й и й каза да мълчи и да не вика, иначе ще прекъсне жалкото й съществуване. Естествено брюнетката кимна, но когато устата й бе освободена и мъжът влизаше в книжарницата, тя се развика за помощ и започна да удря и рита мъжа. Маскираният извади пистолета си и придърпа момичето, като затръшна вратата. Чуха се няколко изстрела и след това нищо. Гробна тишина.

- Тялото на Еделин Майлс беше намерено, захвърлено в контейнер близо до малката книжарница, в която е работела. Полицията не казва много. Извършителят е неизвестен. - семейство Майлс изгасиха телевизора и заключиха стаята на Еделин, завинаги. Момичето, което беше различно от тях, но бяха превърнали в тяхно копие, беше мъртво.

Сега по-добре ли е?

Идеално! Добре дошла!  

При теб, мисля, че ще е най - добре способността и проклятието да се обединят в едно. Невидимостта, породена от невниманието от страна на родителите ще бъде твоя порок.

Способност- Невидимост

Проклятие - невидима за обществото. 

Бори се, можеш да преодолееш примката на наметалото, покриващо същността ти!