Вход

Забравих си паролата!

Vote for us ----
BGtop

Administrators







Latest topics
» Запази лик
Съб Сеп 27, 2014 1:12 pm by Nikkouline

» Въпроси...
Вто Сеп 16, 2014 6:11 am by Lily Evans

» Промяна на името
Пон Сеп 15, 2014 7:53 pm by viki1212

» Другарче за РП
Пон Сеп 15, 2014 7:46 pm by danielle bale.

» Mina Marian
Пон Сеп 15, 2014 7:43 pm by viki1212

» Търся си всичко останало
Пон Сеп 15, 2014 7:06 pm by Erin Grey

» Божидара Солер
Пон Сеп 15, 2014 6:54 pm by The Island Keeper

» She was just a girl with sexy body and many problems - Erin Grey
Пон Сеп 15, 2014 6:47 pm by The Island Keeper

» Sweet dreams are made of this;;
Нед Сеп 14, 2014 7:53 pm by Nastya.


Rinnlys Greyson.

Go down

Rinnlys Greyson.

Писане by Rinn. on Чет Сеп 04, 2014 6:40 am



- Ринлис, Ринлис! Насам! – гласовете се преплитаха в главата й, превръщайки съзнанието й в пълна каша. Твърде много хора крещяха името й, и твърде много хора искаха вниманието й. Светкавиците болезнено осветяваха очите й, карайки я да премигва неприятно, но въпреки това усмивката не слизаше от лицето й. Папараците задаваха въпроси, които едва достигаха до нея, заради виковете на феновете зад огражданията.
Малката червенокоса Рин се бе превърнала в сензация. Тя бе скромно момиче, добре възпитано, израснало във ферма заедно с още 7 по-големи от нея братя и сестри. Родителите й бяха прости и консервативни хорица, които обаче успяваха да предоставят на децата си всяка възможност, която живота им дава. Стараеха се, работеха двойни смени и винаги им дваха всичко от което се нуждаят. От всички малката Ринлис имаше най-малко потенциал – винаги свита и затворена в себе си, никак не обичаше контактите с хората, не обичаше да я докосват и да нарушават личното й пространство. Страдаше от изострено обсесивно-компулсивното разстройство, не понасяше мисълта за контакти с непознати, бе перфекционист до мозъка на костите си, страхуваше се от тъмното, от водата и от какво ли още не. Да, най-малкият член на семейство Грейсън бе с най-малък потенциал за развитие в обществото и без значение колко се стараеха родителите й, тя си оставаше свитото момиче пристрастено към книгите и черния чай.
Живота на червенокосата бе поел в друга посока, когато я забеляза той. Верен на себе си, образован и изключително обаятелен фотограф, който видя в Рин всичко онова, което другите не забелязваха. Красивото луничаво лице, което пазеше детското си излъчване, дълбоките сини очи, огнената коса – точно неговият тип красота, -  недокосната, чиста, нетипична. Тогава Ринлис бе едва четиринадесет годишна и боговете му бяха свидетели, че той даде всичко от себе си, за да обеди родителите й, и най-вече нея, че тази красота е пълна с потенциал за развитие. Да, отнеха му цели две години, докато обеди момичето да й направи само една единствена снимка. Една снимка, която за секунди обиколи света и превърна малката Ринлис в най-търсеното име в интернет. Това беше момента, когато живота на Рин пое в друга посока, когато й се наложи да загърби всичките си страхове и да работи върху проблемите си. Момента, в който се превърна от малко дете в млада жена.
- Какъв е следващият ти проект? – откроил се от тълпата папараци глас, я измъкна от мислите й. – Чухме, че обмисляш роля във филм, вярно ли е? – продължи мъжа тикайки микрофон пред лицето й.
От лявата й страна, изключително елегантна и стройна, седеше най-голямата сестра на Ринлис и най-големия член от децата Грейсън. Карина беше амбициозна, красива и напориста млада жена, доста пробивна и нахална – всичко онова, което не беше Рин, но пък двете заедно успяваха да се допълнят перфектно и създаваха идеалният екип. Рина бе агента на малката червенокоса, след пробива си като модел, родителите й държаха член на семейството да бъде винаги до нея, за да пази ценностите на които са я учили и да я държи далеч от покварения начин на живот, който водеха повечето известни в този бизнес. На Ринлис не й бе минавало през главата да прекрачи границите, които родителите й бяха поставили, но и благодареше, че сестра й винаги бе до нея да й напомня от къде е тръгнала.
Именно Карина отговори на журналиста.
- Да, Ринлис има предложение за филм, но все още обсъждаме дали ролята е подходяща за нея. – гласът й бе сериозен и делови, сякаш знаеше точно как да се държи на такова място, идваше й отвътре. – Както знаете, семейството ми си има ценности, които смятаме да спазваме, независимо от това, че тя е в шоу бизнеса. – добави момичето, след което хвана Рин под ръка и я побутна да погледне на дясно, където възрастна жена с Никон им направи няколко бързи снимки. През цялото време усмивката на червенокосата не помръкна. Никой не разбра колко неща минаха през главата й, колко притеснения, колко неприятни тръпки и мисли я бяха обзели. Всеки ден тя се бореше с разстройството си и макар да го държеше под контрол, имаше моменти, в които й се искаше да избухне.
- Хайде. – прошепна й в ухото Карина,  Рин кимна едва забележимо и тръгна към левия край на сцената.
- Една последна снимка Ринлис! – извика някой, а тя се спря, сложи ръка на хълбока си и се усмихна. Сетне отново пое към края на сцената.

____

Кариерата й правеше някои събития задължителни, независимо дали й бяха по вкуса или не. Дълбоко в себе си, под грима, прическата и красивите дрехи, Рин си оставаше скромното момиче, което предпочита да прекара петък вечер у дома с хубава книга и чаша чай, вместо в някой бар пълен с непознати хора. На повърхността обаче трябваше да бъде друга, такава каквато очакваха феновете й да бъде – щастлива, пълна с желание за живот, в разцвета на годините и кариерата си. Ето защо, събития от рода на рождени дни на „приятели” влизаха в графа „задължително присъствие”, за щастие родителите й не позволяваха да посещава подобни места сама и някой от големите й братя и сестри винаги бяха с нея.
Денят бе събота, всъщност една събота към края си, в която Ринлис, Карина и Джей Джей(един от големите й братя), се намираха в имение носещо името Рочестър. Огромно и просторно, изключително луксозно и в момента пълно с хора до пръсване. Празнуваше се двадесет и първия рожден ден на момиче, чието име Рин не знаеше, но знаеше че е известна само с името на родителите си и с това че има много пари. И макар да нямаше желание да бъде на това място, имиджа и кариерата й го изискваха…по-скоро Карина го изискваше от нея.
- Може ли да си отиваме вече? – попита Рин. Налагаше й се да вика, тъй като музиката кънтеше силно в ушите й, и имаше шанс Карина изобщо да не я чуе. В отговор обаче сестра й поклати глава.
- Отпусни се малко! Нищо няма да ти стане. – Рина я бе хванала за раменете и леко я разтръска карайки я да се засмее. – Само недей да пиеш. – добави с показалец срещу лицето й. – Хайде, компромис. Ще постоим още половин час, но ще трябва да се разходиш и да говориш с хората. Също и с рожденничката, до колкото разбрах имало журналист, искам да се снимаш с нея пред него. Добре е за кариерата ти. – рече след малко Карина, а червенокосата неохотно се съгласи.
Тръгна между хората. Повечето бяха на нейната възраст, между седемнадесет и двадесет и две годишни, предполагаше се че това е перфектната среда за нея, но вместо да се отпусне, тя се стягаше все повече. Неприятните тръпки продължаваха да лазят по тялото й, а всеки случаен допир от някой непознат й носеше усещане за мръсотия, въздухът ставаше все по тежък и труден за поемане. Още се бореше с обсесивно-компулсивното разстройство, което непрекъснато й носеше усещане за тревожност и неоправдан страх.
- Ринлис, една снимка? – дочу зад гърба си. Когато се обърна забеляза мъж на средна възраст с фотоапарат в ръцете си. През главата й преминаха думите на сестра й, имало журналист на партито, така че без да се замисля Рин кимна и позира. Апарата изщрака няколко пъти, светкавицата неприятно освети очите й, но вместо да е доволен, фотографа се смръщи.
- Твърде много хора има наоколо. Нещо против да излезем навън в градината? Ще направим няколко снимки и ще ти задам три, четири въпроса. – предложи мъжа усмихвайки се чаровно.
Рин изтръпна, но прокуди неприятните мисли от съзнанието си и се усмихна.
- Трябва да говоря първо със сес…т.е. с агента си. – отвърна му тя, а той махна небрежно ръка.
- Не се безпокой, преди малко бях при Карина и се запознахме. Казах й какво ще те питам и тя се съгласи, но ако не ми вярваш може да я потърсиш, а аз ще те чакам вън? – изречението прозвуча по-скоро като въпрос. Ринлис бе готова да му каже, че ще дойде след малко, само да се увери в правотата на думите му, но вместо това в главата й прокънтя „отпусни се, нищо няма да ти стане”. Гласът на сестра й повтори това отново и отново, докато Рин беше убедена.
- Не, няма нужда. – усмихна се червенокосата. – Да вървим. – съгласи се накрая.
Глупаво, наивно момиче.
Минути по-късно, след ожесточена битка да излязат от пределите на имението, Рин и непознатия журналист се намираха в значително по-тихата градина, където червенокосата можеше да чуе собствените си мисли – най сетне! Успя да си поеме глътка въздух, която й подейства ободряващо, а хладният въздух приятно погали кожата й.
- Ето там е много красиво, между дърветата. Ще станат страхотни снимки. – подхвана спокойно мъжа, посочвайки с пръст някъде в далечината. Мястото бе в другия край на градината, зад басейна, между два големи и наистина красиви бора. Рин само кимна и тръгна пред мъжа, когато той й направи жест.
Глупаво, наивно момиче!
Следващите няколко минути се разиграха като на забързан кадър, сякаш гледаш филм, който не ти харесва и решаваш да превъртиш малко от него. Интересно как такива неща се случваха пред очите на хиляди хора, без те да го осъзнаят. В имението имаше поне 200-300 човека, може би повече, ни никой от тях не чу писъците на Ринлис, никой от тях не чу молбите й за пощада, нито осъзна липсата й докато всичко не бе свършило.
След себе си Рин остави красив труп, бляскава кариера в самия си разгар, когато всички бленуваха по нея, и в интерес на истината си отиде със сензация. Изнасилена и убита. Клише.

Ринлис 'Рин' Грейсън | Деветнадесет годишна | Lost souls | FC: Daria Sidorchuk

_________________
avatar
Rinn.
Nobody's perfect
Nobody's perfect

Брой мнения : 49
Join date : 04.09.2014

Допълнително
Изплатени грехове:
0/0  (0/0)

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Rinnlys Greyson.

Писане by The Island Keeper on Чет Сеп 04, 2014 8:16 am

Каква погубена красота! 
Добре дошла, скъпо дете!
Проклятие - ще усещаш болката на всеки човек, успял да те докосне дори с пръст.
Способност - хипнотизиране.
avatar
The Island Keeper
I'm the crazy bitch around here
I'm the crazy bitch around here

Брой мнения : 54
Join date : 31.08.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите