Вход

Забравих си паролата!

Vote for us ----
BGtop

Administrators







Latest topics
» Запази лик
Съб Сеп 27, 2014 1:12 pm by Nikkouline

» Въпроси...
Вто Сеп 16, 2014 6:11 am by Lily Evans

» Промяна на името
Пон Сеп 15, 2014 7:53 pm by viki1212

» Другарче за РП
Пон Сеп 15, 2014 7:46 pm by danielle bale.

» Mina Marian
Пон Сеп 15, 2014 7:43 pm by viki1212

» Търся си всичко останало
Пон Сеп 15, 2014 7:06 pm by Erin Grey

» Божидара Солер
Пон Сеп 15, 2014 6:54 pm by The Island Keeper

» She was just a girl with sexy body and many problems - Erin Grey
Пон Сеп 15, 2014 6:47 pm by The Island Keeper

» Sweet dreams are made of this;;
Нед Сеп 14, 2014 7:53 pm by Nastya.


Нещата на Ейд... Така де, моите, но и неговите ;р

Go down

Нещата на Ейд... Така де, моите, но и неговите ;р

Писане by Jason* on Чет Сеп 04, 2014 2:09 am

Ако ми се допише нещо,ще го слагам тук :P


Сърце



Какво се сещаш когато чуеш думата: "сърце". Сигурна съм, че не се досети. Това е съществително име от среден род. Название е на орган намиращ се между двата бели дроба на човека и е голямо колкото стиснатия ти юмрук. Въпросното нещо е мускул, който чрез туптене успява да задвижи кръвта в тялото и да я накара да циркулира, така всъщност живеем.
Убедена съм, че не очакваше това, нали? По скоро си помисли, че ще говоря за любов. Е, нали всичко се върти около нея? Като пеперудките в стомаха например. Знаеш чувството, което изпитваш когато видиш човека на своите желания. Иска ти се да се приближи до него и да го целунеш, да се разтечеш в ръцете му и да останеш така завинаги във вашия си захаросан свят с вашите големи мечти и огромни надежди...
Да се върнем на думичката: "сърце". Започнахме всичко от нея и в този ред на мисли съм длъжна да наблегна на факта, че както всеки един човек знае, не можем да живеем без него. Да, не те мисля за глупав, обяснявам си, защото това ми е в природата... Разбира се, че ще продължа и ще кажа това, което исках от самото начало. Ти имаш сърце. И всяко едно твое действие, което се диктува от мозъка ти минава и през туптящото парче мускул. Влюбените казват, че сърцето чувства. Аз твърдя, че то мисли. Не си ли на моето мнение? Защо? Нима не ти се е случвало преди? Сещаш се в онзи момент, когато я погледна и тя ти се усмихна. Не го ли усети тогава? Нима сърцето ти не започна да тупти по - бързо, да ти нашепва думите които да й предадеш, докато вървеше към нея? Лудият му ритъм не накара ли дланите ти да се изпотят, а мозъка ти да изключи? Тогава защо казваш, че сърцето не мисли? Чувства, казваш ти... Разбира се, прав си, то чувства, но сетивната му част е много по различна от тази на очите или на слуха. То се удря и удря в ребрата ти, иска да го освободиш от затвора, който е тялото ти, за да може да иде при нейното. Да се притисне там, в малката несъществуваща пролука между нейните органи.
Изпусна ли нишката? Извинявай, когато започна да пиша и забравям да изпадам в подробности. Да ще ти разкажа, нали сме приятели. Къде ми е сърцето? Не, аз нямам сърце. Смееш се, разбира се, прав си. Никой не може да живее без сърце, но ето ме, не ме ли виждаш стоя пред теб, във цялата си прелест и женска красота. Разбира се, ти не ме смяташ за красива, но тя погледна в мен. Видя отвъд лицето, отвъд очите и косата, отвъд тялото, кожата, погледна в мен, погледна право в сърцето ми и прошепна: "Искам го", а аз и го дадох, защото принадлежеше на нея. Винаги е било нейно, от момента, в които я видях. Беше облечена в туника, цветовете бяха бяло и черно, нямаше сиво, беше на райета, а надолу беше с черен клин, но защо ти обяснявам, очите ми бяха замъглени, а аз протегнах ръката си към нея, показалеца ми докосна нежната и кожа и тогава то спря. Не глупчо, не времето... Сърцето ми спя. Тя се усмихна, а аз прошепнах: "Мога да те докосна", а сърцето ми вече биеше, отново, точно както ти обясних преди малко искаше да счупи ребрата ми и да отиде при нейното, но за разлика от теб, аз му посолих да го направи. Твоето е тук нали, бие в гърдите ти, силно, готово да понесе всеки удар който си му подготвил. Не се притеснявай и твоето мисли. Мисли, че тя ще е единствена, ще е нейно, а тя ще го пази. Греши приятелю, не и жените, те никога не го пазят. Дадеш ли й го веднъж няма да ти го върне, Ако реши може да го разкъса на парчета или да го заледи с хладината на тялото си и после да го счупи на милиони парченца, но никога... никога няма да го върне.
Да, сега знаеш, казах ти. Дадох й го и не съжалявам, то й принадлежеше, затова тя направи с него точно това, което искаше. В началото се грижеше за него, попита ме дали го искам обратно, но отказах, до нейното, моето се чувстваше добре... За малко. После тя срещна друг нещастник, и сърцето ми не й беше необходимо, вече искаше неговото. Получи го, той беше същия глупак каквото глупачка бях и аз. Какво направи със сърцето ми? Ти как мислиш? Изтръгна го от собствените си гърди, хвърли го в праха на не асфалтираната улица и го стъпка с крак. Да, болеше... Болеше много, но знам, че тя ми направи услуга. Нали ти казах сърцето мисли, сърцето чувства. Точно това и подарих аз, а когато тя го стъпка, остана само органът... Сещаш се, онова съществително име, от среден род, което тупти и те поддържа жив. Това ми остана. Кръстих го Джими, за да мога да общувам с него, но той мълчи, приятелю, не казва нищо. Той не мисли, другарю, не ми дава съвети, не иска да излиза от затвора си, там му харесва, да е заключен, да е в безопасност. Работохолик е моя Джими, но никога не забързва, никога не забавя. Макар в клетка се чувства свободен...
Да, понякога си спомням какво се случи със сърцето, колко много го болеше, как плачеше със кървавите си сълзи докато умираше...
Да, това няма да се случи с теб, подари сърцето си на жената, тя ще ти го пази, ще го обича. Вие мъжете сте идиоти, не се вслушвате в думите, ще го освободиш, ще я оставиш тя да ти го вземе. Е дано случиш на жена, другарю. Не всичките са като моята сърце-разбивачка, но ако попаднеш на такава, внимавай. Една жена никога не връща сърцето ти, тя или го чупи или го пази до края на живота си.
Сърце - съществително име, среден род, единствено число...

_________________


Don't stare at me!


avatar
Jason*
We are living without any hope
We are living without any hope

Брой мнения : 154
Join date : 03.09.2014
Age : 25

Допълнително
Изплатени грехове:
0/0  (0/0)

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите